„Тронът на сивия вълк“ от Синда Уилямс Чайма

Изглежда, че Хан Алистър е изгубил всички, които обича. Или поне така смята, докато съдбата не го среща отново с Ребека Морли. Хан я открива в Призрачните планини на крачка от смъртта и прави всичко възможно да я спаси. Цената на усилията му е огромна и все пак нищо не може да го подготви за разкритието, пред което е изправен – красивото, загадъчно момиче, познато му като Ребека, всъщност е Раиса ана‘Мариана, престолонаследницата на Превала. Хан се чувства наранен и предаден. Потеклото ѝ прави невъзможно съвместното им бъдеще, а и семейството на принцесата е замесено в убийството на неговата майка и сестра. Само че стари обещания го принуждават да помогне на Раиса да се възкачи на трона на Сивия вълк, и то на всяка цена.

Враговете на принцесата обаче са безскрупулни. С всеки следващ опит да предотвратят коронясването ѝ тя се пита все по-настойчиво колко ли време я дели от успеха. Сърцето ѝ подсказва, че Хан заслужава пълно доверие, все пак е спасявал живота ѝ неведнъж. Дали да го послуша? Сред опасностите, надвиснали от всички посоки, Раиса разчита единствено на собствения си разум и силна воля. Но може би те няма да са достатъчни, за да гарантират оцеляването ѝ.

Винаги съм споделяла, че е много приятно да прочетеш нова книга от вече позната поредица. Срещаш се с любимите и омразните си герои, очакваш да видиш какво ще сторят, за да постигнат целите си, и опознаваш още повече изградения свят и неговите порядки. Въпреки че я прочетох сравнително бързо (три дена) и дадох на книгата пет звезди, смятам, че „Тронът на сивия вълк“ бе излишна. Нека обясня. В книгата има динамика, напрегнати моменти и като цяло всичко, от което се нуждае една фентъзи творба, но ако в „Кралицата изганица“ бяха съкратени някои моменти и се бе удължила със стотина страници, първата половина от „Тронът на сивия вълк“ можеше да се добави към предишната книга. А втората част - към финалната творба от поредицата „Седемте кралства“. Разбира се, това е мое лично мнение и то не ми попречи да се насладя на романа.

Раиса преживя много от началото на „Краля демон“. Нейното израстване, както и това на Хан, като личност изпъкна най-вече в „Кралицата изганица“. Затова и в „Тронът на сивия вълк“ тя вече мисли като бъдеща кралица и желае най-накрая да се завърне в родината си. Но какво ще е фентъзи творба без препятствия за главния герой? Въпреки всички трудности Раиса успява да се събера отново с баща си и да прекрачи прага на дома си. Сега ѝ остава да покаже, че е достойна за ролята на кралица и да се опита да обедини народа си, за да се подготвят за размириците на юг. Раиса има доверие на най-приближените си, но докато те, съзнателно или не, пренебрегват Хан, тя винаги изслушва мнението му. Двамата създадоха специална връзка в предишната книга и сега ще им е трудно да се изправят пред истината - че Раиса е бъдещата кралица, а Хан - магьосник и бивш уличен главатар. Но именно заради последната си титла, той притежава необходимите умения, нужни на принцесата. И въпреки че в даден момент Хан не вижда общото им бъдеще, това не му пречи да ѝ пази гърба и да се увери, че никой няма да я нарани.

Второстепенните герои изиграха важни роли в „Тронът на сивия вълк“. Пример за подобен персонаж е бащата на Амон - Едън Бърн. Преплитащият му път с Раиса ми помогна да го опозная повече и да разбера що за човек е. Определено капитан Бърн е смел, здравомислещ, мъж на честта и готов на всичко, за да предпази Короната. Ясно се вижда, че Амон прилича в доста отношения на баща си, но все пак двамата имат своята индивидуалност и бих казала, че Амон е по-готов да наруши правилата, за да помогне на Раиса. Трябва да спомена и Мика Баяр, защото бавно мнението ми за него се променя. Да, той все още е арогатното момче, знаещо, че баща му му пази гърба, но вече започва да се дели от семейството си и да показва своето лично мнение. Голям плюс в негова полза е, че държи на Раиса и смятам, че ако се наложи, той ще застане на нейна страна. И все пак се надявам да осъзнае, че принцесата вече не го възприема като нещо повече от познат.

В реювото си за „Кралицата изганица“ споделих, че имам теория относно произхода на Гарван. Тя се потвърди и чакам с нетърпение да разбера как ще се сработят с Хан. Силно се надявам Гарван да преглътне егото си и за първи път да спре да мисли за отмъщението си, за да помогне на Раиса и Хан. От магьосника се прехвърлям на кралиците на Сивия вълк. Те са връзката на сегашната кралица с предшественичките им и винаги се появяват, когато Раиса е в опасност. Две от вълчиците изпъкнаха и нямаше да съм аз, ако не си създам някоя теория, която очаквам да разбера дали ще се окаже правилна в следващата и последна книга от поредицата „Седемте кралства“.

Както вече споделих, харесах „Тронът на сивия вълк“, въпреки че за мен нямаше кой знае какви важни случки, освен една - СПОЙЛЕР коронясването на Раиса СПОЙЛЕР. Но все пак ми бе приятно отнова да се срещна с Раиса и нейната компания и чакам издателство „Емас“ да издаде и „The Crimson Crown“, с която ще се сложи край на историята за кралици и магьосници.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.