„Удавниците“ от Дженифър Макмеън

2019 г.

Когато социалната работничка Джакс се прибира от работа, заварва няколко пропуснати обаждания от сестра си Лекси. Джакс подозира, че тя отново е изпаднала в някой от маниакалните си епизоди, и затова пренебрегва неспирните ѝ опити да се свърже. Но на следващия ден разбира, че сестра ѝ е мъртва – удавила се е в басейна в имението на баба им. Джакс пристига в „Спароу крест“, за да погребе сестра си и да прегледа вещите ѝ, и открива, че Лекси е разследвала историята на семейството и имота им. И колкото по-дълбоко се заравя в записките на сестра си, толкова по-тъмни тайни изплуват от миналото.

1929 г.

Трийсет и седем годишната Етел Монро наскоро се е омъжила и отчаяно иска дете. В опит да я разсее, съпругът ѝ я отвежда на почивка в най-новия и модерен хотел с естествени извори във Върмонт. Още с пристигането, Етел научава слуховете за свръхестествените способности на изворната вода: тя сбъдва желания. Етел обаче няма как да знае, че изворът отнема също толкова, колкото и дава.

„Удавниците“ е от онези книги, които за известно време бяха навсякъде из книжното пространство. Така че нямаше как и аз да не си я взема. По неин адрес има доста хвалби и поради тази причина я започнах с някакви очаквания. И те, до някаква степен, се оправдаха. Много се чудех дали да ѝ дам три или четири звезди, но накрая се спрях на три и половина, като тази половинка е заради финала, който бе изненадващ. Или поне за мен.

Започвам с гледната точка на Джакс. През целия ѝ съзнат живот всички предпочитат по-голямата ѝ сестра Лекси. Дори и когато тя е диагностицирана с психическо разстройство. На Джакс ѝ писва все да е до сестра си, но никой да не оценява помощта ѝ и най-вече: желае най-накрая да постави себе си на първо място. Затова се мести в другия край на Америка и забравя за Лекси. До нощта, в който не получа съобщения, в които Лекси първо е развълнувана, а след това повтаря на Джакс, че веднага трябва да дойде в къщата. Джакс не вдига на нито едно от позвъняванията и това е една от най-големите ѝ грешки. Защото на следващата сутрин разбира, че сестра ѝ е мъртва. Във входа на историята става ясно, че Джакс винаги е и винаги ще обича сестра си. Все пак сестринската обич е нещо специално. Да, съжалява, че цяла година е игнорирала Лекси, но пък тази раздяла ѝ е дала така желаната свобода и време за размисъл. Може и да звучи егоистично, но аз разбирам Джакс и важното е, че самата тя осъзнава грешките си.

Лекси е пълна противоположност на по-малката си сестра: лъчезарна, пакостлива, но и обичаща да е в центъра на вниманието. Като дете не е осъзнавала, че с държанието си е наранявала Джакс, а пък после се е появила болестта ѝ. Смятам, че в месеците, в които не се е виждала с Джакс, са ѝ били много трудни, защото едно е да споделяш проблемите си с баща си и леля си и друго - със сестра си. Откъслечните ѝ бележки ми бяха недостатъчни. Исках да науча с повече подробности за дните, в които е изучавала басейна в задния двор и как е стигнала до истината.

Нямаше как Етел да не ми допадне. Тя е свенлива, мила, добра приятелка и вярна съпруга. На никого не му мисли злото и най-голямото ѝ желание е да стане майка. Уви, животът не е перфектен и никога няма да ни даде всичко, което искаме. Донякъде Етел започва да се примирява с факта, че може би никога няма да има деца. Тогава обаче съпругът ѝ я изненадва с посещение до новоткрит хотел, чийто извори имат лечебни способности. Около тях Етел с ушите си чува за техните чудеса и един ден си пожелава нещо: да роди дете. Изворите чуват желанието ѝ и решават да го изпълнят. Цялата бременност протича без никакви проблеми освен кошмарите, които Етел сънува от време на време, свързани с водата. Около два месеца след раждането обаче идилията на семейството е нарушена и оттогава Етел заживява нов живот, в който изворите трябва да са неизменна част от него.

Второстепенните герои нямаха кой знае каква роля, но пък винаги бяха до Джакс и Етел и им помагаха, когато се нуждаеха от помощ. А пък изворите стоят в основата на цялата мистерия. Признавам, че аз исках да науча повече за връзката между Етел и Джакс, отколкото за самите извори. Замисляйки се, нямам кой знае какви оплаквания спрямо книгата, но нещо ми липсваше, за да ѝ се насладя пълноценно.

Ако търсите книга, в която да има тайни, загадни и свръхестествени елементи, но да няма страшни сцени, то ви препоръчвам „Удавниците“.