Филми и сериали, изгледани през октомври

Последната седмица на октомври сме и тъй като през септември изгледах само три филма, реших да комбинирам двата месеца в един пост. Повечето от тях са подходящи за навечерието на Хелоуин.

Септември: 

Още от трейлъра предположих, че ще харесам поредицата „Улица на страха“ и се радвам, че предположението ми се оказа правилно. Действието в първия филм се развива през 1994г., във втория - през 1978г., а в третия - през 1666г., където се разбира кой стои зад всичките убийства. „Улица на страха: 1994“ разказва за четирима приятели, които осъзнават, че убитите през последните десетилетия по някакъв начин отново бродят из улиците на града и заедно трябва да ги спрат. Тук за първи път се споменава конспирацията, че тези убийства са извършени от Сара Фиър, която проклела града преди да бъде обесена за вещерство през 1666г. „Улица на страха: 1978“ се връща шестнадесет години по-рано, разказвайки за масовото убийство в местния летен лагер. Лично на мен този филм ми допадна най-много от трите заради самата история и героите в нея, а и в него се споделя повече за вещицата. „Улицата на страха: 1666“ може да се раздели на две части. В първата се проследява как се е стигнало до обесването на Сара, а във втората - се довършва започнатото от първия филм. Цялата поредица ми бе интересна и я препоръчвам на тези, които искат да гледат страшен филм, но да не прекарат повечето време с ръце пред очите. Дори бих я определила по-скоро като трилър, отколкото като хорър. 

Този месец започнах с „Анабел“. Беше крайно време да се срещна с тази кукла. Запозната съм с историята, но филмите разказват съдбата на Анабел преди и след появата ѝ в квартирата на двете момичета, които се свързват с Ед и Лорейн Уорън. Това вече са си филми на ужасите. Най-вече вторият, който обаче му дадох най-малко рейтинг, защото не ми бе толкова интересна историята на девическите момичета. Но пък финалът бе страхотен - прави се връзка между куклата и убийството от първия филм. „Анабел“ ми допадна най-много с младото семейство, както ѝ третият, в който се срещнах с любимото си семейство Уорън. „Анабел 3“ ме спечели с образа на Джуди Уорън. Възхити ме нейната сила и кураж, защото кое дете би останало цяла нощ в къща с най-злите демони, които родителите му са хванали, и би се борило срещу тях. 

Продължих с „Приложна магия“, в който участват Никол Кидман и Сандра Бълок. В поста си „Есенен книжен списък“ - линк тук, споделих, че бих искала да прочетата книгата, по която е направена адаптацията. Филмът ми бе интересен, но да си призная едва ли бих го гледала отново. Засягат се теми за семейството, любовта, сестринската обич и дори болката от загубата на любим човек обаче нещо ми липсваше, за да го харесам изцяло. И ако трябваше да дам звезди, то „Приложна магия“ щеше да получи 3✩.

След „Приложна магия“ реших да погледна „Заветът“ от 2006г., тъй като търсих филми с вещици и в една статия го посочваха като пример. Най-общо се разказва, че четири момчета в малко колежанско градче, които крият тайна - семействата им не само са потомци на първите откриватели на града, но и на магьосници. Оказва се, че петият род, който се е смятал за изчезнал, е жив и негов представител се появява, за да вземе силата на едно момчетата и така да стане по-силен. Малко се разочаровах, защото ставаше дума за магьосници, а не за вещици, но пък се разтоварих от филмите на ужаси. 

Към средата на октомври изгледах някои от филмите на Тим Бъртън - един от любимите ми режисьори. Има нещо успокояващо в сцените от „Булката труп“, „Слийпи Холоу“, „Тъмните сенки“, „Кошмарът преди Коледа“ и „Алиса в страната на чудесата“. Те са перфектни за есента с тъмните си цветове и мрачни истории. Но пък „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“ ми бе толкова безинтересен, че прескачах сцени - тези, в които пееха. Все още не съм гледала „Едуард Ножиците“ и „Чарли и шоколадовата фабрика“, но и до тях ще стигна. Актьорската игра между Джони Деп и Хелена Бонам Картър е страхотна и за мен те са се превърнали в незаменим тандем.

Миналата сряда си пуснах „Пепел в снега“ по едноименния роман на Рута Сепетис. В ревюто си на книгата споделих, че общото ми мнение за него е положително, но има неща, които не ми допаднаха. Героите не са успели да пресъздадат силните емоции, които по време на Втората световна война само за секунди са преминавали от щастие в страх и гняв. Отделно са пропуснати сцени, които за мен бяха важни и показваха държанието на руснаците към хората в трудовите лагери. Да не говорим за финала, който трябваше да бъде същия като в книгата. Режисьорите не са го направили реален, а щастлив. 

Последният филм за месеца е „Дюн“. Отново адаптация по роман и то на научнофантастичен. Аз по принцип не си падам по подобни филми и книги, но признавам, че „Дюн“ е добър. Всички детайли са изпипани - като се започне от актьорския състав, премине се през визуалните ефекти и саундтрака и се спре на интересния измислен свят. „Дюн“ ни запознава с тийнейджъра Пол Атреидски - наследник на дома Атреиди, който заедно с майка си и баща си заминава на нова планета, от която се добавя най-желаният ресурс в Космоса - Подправката. Бързо обаче осъзнават, че предишните управници на Аракис не са готови току-така да се откажат от нея. В същото време Пол трябва да се бори и със съдбата, която му е отредена.

Аз не съм по сериалите и в повечето случаи започвам даден сериал и гледам най-много до втори сезон, след което, ако не ме е грабнал, го забравям и се прехвърлям на друг. Затова много ми допадна идеята на Netflix да правят по-малко на брой епизоди, но пък времетраенето им да е по-дълго. Така че все още не съм приключила със „Свръхестествено“ и „Момичетата Гилмор“. Но пък изгледах „Изгубеният символ“ - минисериал по романа на Дан Браун, разказващ за младия Робърт Лангдън. Нямам забележки към него, освен една - времевият период. Действието се развива през 2020-2021г., а нали Робърт е в младините си. Споменавам това, защото в първите два епизода все се чудех защо има толкова модерни устройства. После преминах на „Нанси Дрю“ сезон 2, чийто епизоди съвестно чакам да излизат всяка седмица. Търсите ли загадки, примесени със свръхестествено, ви препоръчвам сериала. Паралелно на него започнах „Чародейките“, но от 1998г., и засега ми допада историята на трите сестри. Радвам се, че след първите пет епизода сценарият се попромени и се спря във всяка серия да бъде спасявана една от сестрите. Завършвам този пост с „Един от нас лъже“. Изчаках да излязат и осемте епизода преди да го започна, за да го изгледам наедно. От видяното до момента няма много промени със самата книга, а пък актьорите пасват идеално на героите.

За навечерието на Хелоун съм решила да си пусна отново „Хокус Покус“. Не само за да се забавлявам с Уинифред, Сара и Мери, а и за да си припомня сюжета с цел през 2022г. безпроблемно да изгледам продължението.