„Хари Потър и Орденът на феникса“ от Дж. К. Роулинг

Мрачни времена настъпват в „Хогуортс“. След атаката на дименторите над братовчед му Дъдли, Хари знае, че Волдемор няма да се спре пред нищо, за да го открие. Мнозина отричат завръщането на Черния лорд, но момчето далеч не е само в своята мисия – таен орден набира съмишленици, които да се опълчат на тъмните сили. 

Хари ще трябва да позволи на професор Снейп да го обучи да се отбранява от злокобните умствени атаки на Волдемор – а те стават все по-силни всеки ден. Времето му изтича… 

Доста време чаках, докато стигна до тази книга, защото нямах търпение да се запозная с Луна Лъвгуд и Ордена на феникса. А и светът на магьосниците става по-мрачен и исках да видя какво ще стори Министреството на магията - ще продължава ли да отрича, че Лорд Волдемор се е върнал, или ще потвърди. Е, Корнелиус Фъдж отрича и така се стига до появата на Ъмбридж, но до нея ще стигна малко по-късно. В ревюто ще има СПОЙЛЕРИ от книгата.

Хари цяло лято трябва да живее в къщата на леля си и чичо си без да знае какво става с приятелите му. До момента, в който е нападнат от диментори и изправен пред съд, за да се отреди съдбата му. Дъмбълдор успява да докаже, че магията, която е използвал за защита, не е в разрез с правилата. И така Хари се озовава в бърлогата на Ордена на феникса - бивш дом на семейство Блек. В нея, разбира се, се укрива Сириус и така имах възможност отново да видя кръстик и кръщелник рамо до рамо. Разбирам защо Сириус толкова желаеше Хари да знае какво се случва, но както майката на Рон отбеляза, Хари не е Джеймс и Сириус понякога забравяше този факт. Не критикувам често Хари, но сега ще си го позволява, тъй като той направи огромна грешка - падна в капана на Лорд Волдемор. Хърмаяни няколко пъти му каза, че това може наистина да е капан, но той така и не поиска да се вслуша в приятелката си. И вярвам, че Хари цял живот ще съжалява за грешката си, но това не го оправдава в прибързаното му решение и то най-вече, че заплахата от появата на Черния лорд бе истинска.

Луна Лъвгуд
е новата героиня тук, която се присъединява към групата на Хари, Рон и Хърмаяни. Още с появата ѝ Дж. К. Роулинг я представя като объркано и чудато момиче. И ако не бях гледала филмите, които вече осъзнавам, че в доста отношения са променени, то главата, кръстена на нея, би ми подсказало, че ще изиграе важна роля в историята. Мисля, че причината, поради която я харесам толкова много, е не само защото е любопитна по природа и вярва във всякакви чудатости, но и защото е от Рейвънклоу. А като представител на този дом, се радвам, че подобен герой се появи в поредицата. Характерът ѝ е доста силен, имайки предвид, че не обръща внимание на подигравките на съучениците си и решава да помогне на Хари въпреки възможността да се изправи срещу Лорд Волдемор. И вярвам, че това са само малка част от способностите на Луна, които тепърва ще се показват.

И от това слънчево момиче преминавам към Долорес Ъмбридж. Не вярвам да има човек, който би я харесал. Не и след това, което стори на Хари и на още стотици ученици. Намразих я още при първата ѝ реч в „Хогуортс“. Смятам, че в процеса на историята Ъмбридж започна да се възползва от указите за лична изгода. Може и да смяташе, че с лесна ръка ще промени училището и че учителите и учениците ще се вслушват в нея, но жестоко се е лъгала. Най се радвах, когато професор Макгонъгол явно показваше незаинтересоваността си от Ъмбридж и че ни най-малко не се интересува от мнението ѝ. След всичко финалът за Ъмбридж бе справедлив.

Нещо друго, което искам да спомена, са лудориите на Фред и Джордж. Без тях и техните шегобийски изобретения времето в „Хогуортс“ с Ъмбридж като велика инквизаторка щеше да бъде прекалено сиво, което не включва много смях и забави. Тук те имаха по-голяма роля и дори в повечето пъти да беше, за да забавляват околните, ми бе приятна компанията им, защото винаги нарушаваха напрегнатата тишина. А гръмкото им тръгване от училището ще бъде помнено завинаги. Не смятам, че направиха грешка, че избраха бизнеса си пред ученето. Все пак Фред и Джордж не са създадени, за да бъдат отличници, но това не означава, че няма да успеят в живота.

Гледам да не споменавам много, много филмите за Хари Потър, но ще направя изключение. Ако се бях родила няколко години преди поредицатата да бъде издадена, много щях да се ядосам, че във филмите има съществени промени. Но ето че по стечение на обстоятелствата първа гледох, а после четох, и от една страна се радвам, че ги има тези промени, защото по този начин мога да се насладя повече на творбите на Дж. К. Роулинг.
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.
Ревю на трета книга - тук.
Ревю на четвърта книга - тук.

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар