„Хари Потър и затворникът от Азкабан“ от Дж. К. Роулинг

Поредната далеч от спокойна година за Хари Потър в „Хогуортс“ тепърва предстои, когато „Среднощният рицар“ изскача от мрака на площад „Магнолия“ и приветства младия магьосник.

Сириус Блек, избягал от затвора опасен убиец и последовател на Черния лорд Волдемор, е на свобода и всички мълвят, че е тръгнал по петите на Хари.

Още в първия си час по пророкуване професор Трелони вижда знамение за смърт в бъдещето на момчето. А най-зловещи от всичко са дименторите, патрулиращи около училището, готови да изсмучат щастието от всеки, дръзнал да се изпречи на пътя им…

Иронията е, че в любимия ми филм от цялата поредица са пропуснати най-много моменти от самата книга, но все още си ми е любимият. Опитвам се да не съпоставям филмите с книгите, но понякога е невъзможно. В ревюто ми ще коментирам няколко от сцените, така че четете на своя отговорност.

С всяка следващата книга Хари израства като персонаж. Онова момче, което мълчеше и правеше всичко, което семейство Дърсли му казваше, вече не съществува. Сега Хари знае за съществуването на място, изпълнено с магии, където има приятели и щастливи моменти. Изненадах се от бързото порастване на Хари. Да, имаше моменти, в които се страхуваше, но в повечето случаи не се паникьосваше и обмисляше вариантите за действие. А Хърмаяни и Рон бяха до него и винаги го подкрепяха. В началото аз също като Рон и Хари се чудех защо Хърмаяни беше против подаръка на Хари, но след това разбрах - тя просто се страхуваше за него и се опитваше да го предпази. Възхищавам се на упоритостта ѝ да посещава толкова много часове, че чак да използва времевърт и да се връща назад във времето, за да ги посещава. А да не говорим колко домашни пишеше. Рон е герой, който с всяка следваща книга изненадва. Тук той показа колко обича Скабърс, въпреки че винаги се оплакваше от домашния си любимец.

Професор Лупин е един от малкото професори по Защита срещу Черните изкуства, когото харесвам. Интересува се от учениците и им дава шанс да се докажат. Характерът му е такъв, че с лекота вдъхва респект заради добрия му нрав и желанието му да научи децата на защита. Хагрид, от друга страна, не ми изглеждаше като подходящ за ролята на професор, защото неговите разбирания за неща като например миловидни животни се различават от тези на повечето хора.

Хогсмийд е ново място, което с интерес опознах. Място, където ученици, учители и обикновени магьосници могат да се забавляват. Място, където човек съвсем спокойно може да научи някоя тайна. Ето заради това не смятам, че разговорът за Сириус Блек трябваше да се проведе в таверна. Смятам, че когато споделяш такава важна информация, трябва да го направиш на някое уединено местенце, където няма да има любопитни уши. Най-любимата ми сцена от книгата е появата на Сириус Блек и неговото признание; голямата му мъка от загубата на Лили и Джеймс, но и надеждата Хари да се съгласи да живее при него. Един многопластов герой, когото с нетърпение очаквам отново да видя. Хитроумната карта е предмет, който на момента бих желала да получа. А историята за Лун, Опаш, Лап и Рог показва какво означава истинското приятелство.

„Хари Потър и затворникът от Азкабан“ продължава да разгръща света, създаден от Дж. К. Роулинг, а героите, които се появяват в третата книга от поредицата, разкриват тайни, пазени от години.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.