„Хари Потър и Огненият бокал“ от Дж. К. Роулинг

Поредна година в „Хогуортс“, в която името на Хари Потър ще се шепне из коридорите на училището. Този път няма да е свързано с Лорд Волдемор, а с Тримагическия турнир. Някой пуска името му и за първи път участниците няма да са трима, а четирима. И сега е времето Хари да покаже способностите си. Ревюто ще съдържа СПОЙЛЕРИ от книгата.

Хареса ми, че Роулинг е решила да включи нови училища, защото така имах възможност да опозная магьосниците от другите страни. Нямаше как да не обърна повече внимание на Виктор Крум не само защото е българин и играе куидич, а и защото учи в „Дурмщранг“. Не очаквах да е толкова затворен в себе си и да не се интересува от славата си на куидич играч. Но очаквах да е малко злобен и самовлюбен и се радвам, че се оказа нормално момче, което има спортсменски дух. Обръща се внимание и на домашните духчета, които са неведимите помощници в едно голямо домакинство и са верни до гроб на господарите си, колкото и жестоки да бъдат някои от тях.

Изпитанията бяха доста интересни, които целяха да покажат какво умеят участници. От всичките три харесах второто, защото загадката с яйцето, което трябваше да се потопи във вода, разкриваше едни нови същества, обитаващи територията на „Хогуортс“. А и в тази сцена още веднъж Хари показа, че има добро сърце и е готов да помага на хора в нужда. Смятам, че се справи добре в изпитанията, имайки предвид, че той е четиринадесетгодишно момче, а другите са по-големи от него и знаят повече заклинания. Друга сцена, която харесах, бе тази на Коледния бал. Цялата тази зимна атмосфера с танци и забавления показа, че магьосниците не са по-различни от мъгълите. Финалът е моментът, в който поредицата от детска става възрастна. Лорд Волдемор се въздига, събирайки армията си от смъртожадни, готов да започне нова война. Нещата в магическия свят се променят и магьосниците трябва отново да избират страна.

Хари е доста умно и храбро момче и това му позволяваше да бъде съобразителен по време на изпитанията и да не се отказва от трудностите. Разбира се, до него бяха Рон и Хърмаяни, които за пореден път го подкрепяха. Това трио вече се превърна в едно от любимите ми, но признавам, че искам да видя още герои, които да се включат в групичката им. Вече споменах Виктор Крум, но още веднъж ще кажа, че го харесах и то най-вече защото винаги бе мил с Хари и не се възползваше от популярността си, за да ухажва младите момичета. Фльор Делакор е единственото момиче в Тримагическия турнир от френското училище „Бабатон“. В началото ми изглеждаше студена и безразлична към околните, които не ѝ бяха приятели, но когато Хари спаси по-малката ѝ сестра, тя показа една по-мила страна от характера си. 

Оставих Седрик Дигъри за накрая, защото неговият образ е най-засегнат сред участниците в Турнира. Това е първата книга, в която някой от Хафълпаф има по-значима роля в историята. Дигъри е избран за представител на „Хогуортс“ и без значение какво е мислил, когато името на Хари също бе изтеглено, той се държеше дружелюбно с него. Седрик показа и качествата на хафълпафците - верен приятел, честен играч и смел магьосник. Смъртта му наистина се оказа неочаквана, но бе наложителна. Хари разбра, че нищо няма да застане на пътя на Лорд Волдемор и най-важното: невинаги добрите хора получават щастлив край. Мисля, че гледката как някой познат умира, тласна Хари да отовори очите си за цялата ситуация и да приеме, че Черния лорд наистина се е върнал. 

Няма как да не сравня филма със самата книга и въпреки някои от промените, които бяха направени в адаптацията, смятам, че е също толкова интересен колкото и новелата. 

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Ревю на трета книга - тук.