„Шерлок Холмс“ от Артър Конън Дойл

Не си спомням кога за първи път чух за известния детектив Шерлок Холмс, който може да разреши всеки случай във викториански Лондон. Но още оттогава знам, че е ненадминат в уменията си. Друго е обаче да си чувал за него и да си чел за него. И така преди две седмици реших да прочета четирите романа за детектива и неговия помощник - доктор Уотсън. Първоначално смятах освен романите, да прочета и сборниците с разкази, но щом прочетох „Етюд в червено“, „Знакът на четиримата“ и „Приключенията на Шерлок Холмс“ (първият сборник), осъзнах, че ще ми дойде в повече да чета книги само за него и реших да дочета останалите два романа и да оставя разказите за друг път. 

Започвам с „Етюд в червено“. Няма да ви разказвам с подробности за случаите, които Холмс и Уотсън трябва да разрешават, а само ще спомена най-основното. Годината е 1878 и след поредица от премеждия Джон Уотсън, военен лекар, е принуден да се завърне в Лондон. Търсейки си квартира на достижима цена, се запознава с Шерлок Холмс - мъж, който има доста задълбочени познания в една област, и абсолютни никакви - в друга. С подходите си заинтригува Уотсън, който е и основният разказвач в тези разкази, и след като почти всеки ден бива посещаван от различни хора, Холмс разказва на съквартиранта си за професията си - тази на частен детектив. И така се стига до първия техен общ случай - един американец е убит в изоставена къща. Докато помага на лондонската полиция, Шерлок разкрива умененията си, които се състоят във внимателно оглеждане на обстановката и доказателствата, взимане под внимание и на пръв поглед незначителна информация за случките преди местопрестъпленията и многото прочетени книги на различна тематика. В някои отношения Холмс е по-близък до нашето време, отколкото до това, в което е създаден. Например мнението му за романтичните връзки и тези със семейството. Детективът предпочита или собствената си компания, или тази на малкото му приятели. 

Във втория роман - „Знакът на четиримата“ е добавен персонаж, който за в бъдеще ще има важна роля в живота на доктор Уотсън, но няма да бъде споменат толкова често. Появява се Мери Морстън - бъдещата му съпруга. Специалното в тази дама е, че привидно не показва страха си, знае как да се държи в напечени ситуации и има добро сърце. Малко ми беше странно как за толкова кратко време Уотсън се влюбва в нея, а и обратното, но предполагам, че е било любов от пръв поглед. Съзнателно не обърнах повече внимание на доктора в по-горния абзац, тъй като исках да наблегна на образа на детектива, а тук да изкоментирам мнението си за другаря му. Въпреки че Джон Уотсън е лекар, неведнъж се питах как дадено нещо му убягва от погледа и не може да навърже две и две. И след това Холмс споделяше откритието и той започваше да го хвали за добре свършената работа. Съжалявам много, но смятам, че за някои неща, колкото и да си тъп, ще се сетиш. И все пак образът му ме спечели с добродушното му държание към околните и готовността му да помогне на всеки човек, нуждаещ се от помощ. Местопрестъплението в „Знакът на четиримата“ не е само едно на брой. Има мистериозно изчезване от преди десетина години, убийство и кражба на богатство. И определено този случай ми бе по-интересен, защото този път Уотсън, придружавайки Холмс из улиците на Лондон, имаше значително по-голяма роля в търсенето на уликите.

Между „Знакът на четиримата“ и „Баскервилското куче“ има два сборника с разкази - „Приключенията на Шерлок Холмс“ и „Мемоарите на Шерлок Холмс“. Аз прочетох само първия и въпреки че имаше няколко интересни случаи, може да се прехвърлите на третия роман без да сте ги чели.

„Баскервилското куче“ е малко по-различен роман по две причини. Първата е в отсъствието на Шерлок Холмс в някои от главите и по този начин Уотсън трябваше да открие истината зад убийството на Чалз Баскервил и евентуалното следващо убийство на неговия племенник Хенри. Разбира се, не без помощна на неговия приятел, който ще действа нещата от Лондон. Втората е във възможността нещо свръхестествено да обитава земите около имението на рода Баскервил. Хенри е категоричен, че ще отиде в имението и няма да бяга от нищо и докато Холмс свърши поелите ангажименти в Лондон, изпраща Уотсън да разучи обстановката и съседите. И точно в този роман уменията на доктора излизат на преден план. Лично на мен „Баскервилското куче“ ми доподна най-много, защото засягаше темата за окултното, а и атмосферата бе доста мрачна с мочурищото, мъглите, хладните нощи и баскервилското куче. 

„Долината на страха“ се окоза точно обратното на „Баскервилското куче“ - скучен. Нямам си и на идея защо, може би защото вече се бях пренаситила на Шерлок Холмс и доктор Уотсън. С мъка успях да го дочета и със сигурност ще си взема малко почивка от тези двама герои, които от 1887 година заинтригуват първо англичаните, а след това и целия свят. Тъй като между третия и четвъртия роман отново има един сборник с разкази, който не съм чела, си нямам и на идея дали в него се е появявал професор Мориарти, или не, но още от първата глава на „Долината на страха“ ми стана ясно, че този професор ще се окаже доста ловък противник за господин Холмс. След този роман следват още два сборника и след тях се приключва историята за невероятния детектив Шерлок Холмс и неговия верен другар доктор Уотсън.