„Поканените“ от Дженифър Макмеън

Хелън и Нейт решават да започнат начисто – обръщат гръб на шумния град и се захващат сами да създадат къщата на мечтите си насред зелените гори в малкото спокойно градче Хартсбъро. Но парцелът земя, който са купили, буди страх у местните жители заради ужасяваща легенда.

Преди почти цял век на същото това място е живяла Хати Брекънридж – жена, която е била обесена заради подозрения в практикуване на вещерство. Никой никога повече не видял дъщеря ѝ Джейн, а слуховете, че в тресавището броди разяреният дух на убитата жена, се носят и до ден днешен.

Хелън, бивша учителка по история, е погълната от местната легенда и започва да издирва и вгражда в къщата им специални предмети, свързани с историята на Хати и останалите три поколения жени Брекънридж, които също са намерили смъртта си по съмнителен начин.

Но с напредването на строежа къщата се превръща в място със злокобна сила – нов дом, сега обитаван от духове, който подмамва собствениците си и техните съседи към невъобразима опасност.

Дженифър Макмеън отново ни пренася в щата Върмонт, където едно семейство ще се изправи пред трагичната историята на три поколения жени. „Поканените“ не е от онези книги, изпълнени с напрягащи моменти и страшни истории. Но мен лично ме плени с по-мрачната атмосфера на блатото и случилото се Хати Брекънридж.

Съпрузите учители решават да заменят големия град и неговите удобства за провинцията и възможността сами да построят къщата си, като по този начин да се върнат назад във времето, когато хората са разчитали единствено на собствените си умения. Хелън, като историк, желае домът им да притежава чар и решава да проучи историята на градчето Хартсбъро. Така попада на легендите за духа на местна вещица, който всъщност обитава земите на новия ѝ дом. Хелън се впуска в опити да отдели митовете от реалността, но странната връзка между нея и Хати започва да я обсебва. В същото време Нейт, като скептик, често се присмива на съпругата си, че започва да обръща внимание на местните вярвания. До момента, в който не се обсебва от бялата кошута, за която се смята, че е духът на Хати. Всичко отива на заден план и Нейт не прави нищо друго, освен да я търси. И изведнъж ролите на съпрузите се обръщат.

Общият елемент в историята е самата Хати Брекънридж, която е свързана както с Хелън, така и с Олив. Самата Хати е обвинена неправомерно във вещерство и е обесена за наказание. Казвам неправомерно не защото не е била вещица, а защото е била обвинена за нещо, което не е извършила. Самите хора, под влиянието на скръбта и гнева, забравят колко пъти Хати им е помагала и как не би им навредила умишлено. И това, че ги е предупредила за пожара, се превръща в нейната гибел. Хати обаче има свръхестествени способности и дори като дух се опитва да защити семейството си.

Животът на Олив се променя в деня, в който майка ѝ си тръгва. Вече ги няма домашния уют и топлина, няма ги забавленията и усмивките, няма ги приказките за съкровището на Хати. Баща ѝ по цял ден прави ремонти вкъщи с цел преустрояване, мислейки че така съпругата му ще се върне. Затова Оли се опитва да продължи с ежедневието си и вярва, че ако открие съкровището, майка ѝ ще се прибере. Но ето че се появяват хора от големия град - Хелън и Нейт, които могат да застрашат търсенето ѝ. Затова тя се опитва да ги изгони от имота им, но когато я хващат, тя им предлага да им помогне със строежа. Оли може и да е от мълчаливите и необщителни деца, но е отдадена на семейството си и би помогнала на всеки в нужда. В един момент се чувства спокойно в компанията на Хелън и Нейт и знае, че може да им довери всичко, което е научила за Хати.

Ако не броим първите няколко страници, докато навляза в историята, останалата част от книгата бе доста интересна. С всяко разкритие за Хати исках да науча истината и какво се е случило с нейните наследници. Предвидих някои от обратите, но това не ми попречи да се насладя на финалните разкрития.