„Змията и крилете на нощта“ от Кариса Броудбент

Орая, осиновената човешка дъщеря на краля на вампирите, търси своето място в свят, предназначен да я убие. Единственият ѝ шанс да стане нещо повече от плячка е да влезе в легендарен турнир, организиран от самата богиня на смъртта.

Но победата няма да е лесна. За да оцелее, Орая е принудена да сключи съюз с мистериозен съперник. Всичко в Рейн е опасно. Той е безмилостен вампир, ефективен убиец, враг на короната на баща ѝ и нейната най-голяма конкуренция. И все пак това, което ужасява Орая най-много от всичко, е, че тя се оказва странно привлечена от него.

Но в Кежарите няма място за състрадание. Войната за Дома на нощта кипи, разбивайки всичко, което Орая е смятала, че знае за дома си. И Рейн навярно я разбира по-добре от всеки друг, но тяхното процъфтяващо привличане може да бъде нейното падение в кралство, където нищо не е по-смъртоносно от любовта.

Българските читатели имаме удоволствието да притежаваме прекрасно издание, което още преди да сме го прочели, ни заинтригува. Следователно имах високи очаквания, които се потвърдиха в момента, в който осъзнах, че не мога да я оставя.

Като човешко същество, израснало сред хищници, Орая се е научила да бъде колкото се може по-бързо, умна и смъртоносна. Една от най-положителните черти на нейния образ е, че внимателното подбира думите и обмисля действията си. Много добре познава уменията си и знае кога трябва да отстъпи и кога - да се бори. Въпреки че е отгледана от вампир, Орая не е забравила какво е милост, състрадание и почтеност. В продължение на години желае да се отърве от човешката си слабост, но тогава среща Рейн и опознавайки го, осъзнава, че човешката същност в действителност е нещо незаменимо. Още с появата си знаех, че ще го харесам. Няма как да е обратното, щом не нарани Орая при първа възможност, а напротив, предложи ѝ да станат екип и да се бият заедно в Кежарите. Рейн не е имал лек вампирски живот и е претърпял множество трудности и разочарования. Затова е запазил чувството си за хумор, съчувствието си към околните и душевността си.

Кралят на Дома на нощта избира да приюти човешко дете и да го заобича. Само че не е присъщо на един вампир, и то крал, да обича и поради тази причина почти никога не изразява чувствата си с думи, а избира да го направи с дела. Отношенията им са сложни, защото и Винсент, и Орая имат сложни характери, но затова пък са интересни за проследяване. И като допълнение ще кажа, че има причина героинята ни да притежава малка частица магия, която в смъртоносни моменти се появява с най-голямата си мощ. Много ми допадна, че в началото романтиката не беше преден план, но в последствие Орая и Рейн станаха по-открити един към друг и си личеше как Кежарите са ги сближили и двамата не само разчитат един на друг, но и имат симпатии.

Кариса Броудбент е създала сложен и заинтригуващ свят, който в началото е объркващ за проследяване, но в помощ идва речникът в края на романа. Някога Наяксия била част от Белия пантеон на боговете, но в последствие се отлъчва от него и предлага на поклонниците си дълъг живот и свръхестествени сили. Така се появили вампирите и Обитрейс - владенията на Наяксия, състоящи се от три кралства. И трите вампирски кралства са интересни и смъртоносни посвоему, но за момента имаме поглед само върху Дома на нощта, защото Орая е осиновена от неговия владетел, който е от клана на хиажите - вампири с криле без пера, подобни на тези на прилепите. С финалните обрати вярвам, че в следващата книга ще видим повече от Дом на кръвта и неговите представители.

Въпреки че имах високи очаквания, „Змията и крилете на нощта“ ми хареса много повече от очакваното. Дори бих казала, че е най-добрата книга, която съм прочела за първите три месеца от годината. Надявам се „Аrtlіnе Ѕtudіоѕ“ по-бързо да издаде продължението.