Още с „Един тъмен прозорец“ Рейчъл Гилиг се превърна в нова любима писателка за мен. Знае как да изгради готическа атмосфера, която по такъв начин те обгръща, че самият ти ставаш част от сюжета. Друго, което ми харесва в нейния стил, е, че историите, които пише, се разгръщат в едва две книги без излишен пълнеж. 

Много отдавна едно сираче започнало да сънува и да предсказва според каменните предмети, което виждало – монета, мастилница, весло, камбанка и совалка. А над тях кръжала нощната пеперуда. Божествата, които ги владеели, били наречени Знамения, а мястото и хората, които тълкували техните послания - Катедралата на съновиденията и нейните Пророчици. Единствено момичетата сираци могат да станат Пророчици и само те гадаят чрез сънищата. Мистичният ритуал е болезнена и травматична - Пророчицата трябва да се удави и по този начин да сънува и да получат видения от Знаменията. 

Откакто се помни, Шест се дави и сънува. Тълкува виденията и копнее за обичта на игуменката. Животът ѝ преминава зад стените на Катедралата заедно с останалите Пророчици, които са се превърнали в нейни сестри. Шест е доволна от живота си и е най-покорната и всеотдайна от всички. Изпълнява задълженията си без да се оплаква и не се интересува от социалните интриги, съперничества и манипулациите за власт. Навлязла е в една рутина на сънища, пророчества, болка и лишения, докато другите Пророчества не започват мистериозно да изчезват точно преди да се навършат десет години от службата им и да бъдат свободни от Катедралата. Въпреки страха Шест тръгва да търси истината и по този начин се откъсва от влиянието на игуменката. Истината е, че Шест е покорната Пророчица, готова на всичко за управляваща институция, която я отделя от света и я лишава от нормалните взаимоотношения. Постепенно научава Блян в каква изкусна лъжа съществува. Бавно Шест, разбирайки как нейните страдания, преданост и жертви са се оказали напразни, се отказва от ролята си на безгласна Пророчица и си връща себе си - Сибил Делинг, която има право на собствен избор и лични желания. 

Катализаторът на цялата тази промяна е рицарят Рори - противоречива личност заради възгледите си. Макар да се е заклел във вярност към крал Бенедикт Кастор Трети, той има свой морален компас и остава скептичен към вярата, ритуалите и Катедралата на съновиденията. Като момче е бил крадец, после попада под опеката на един от васалите, но животът му продължава да бъде изпълнен със съмнения и вътрешни борби. Това го прави устойчив, но същевременно критичен към институции и готов да постави под въпрос неща, които мнозина приемат за даденост. Травмите му са оформили човек, който предпочита да мълчи, вместо да споделя, и да действа, вместо да се оправдава. Запознанството му с Шест променя вижданията му и приоритетите му. Става неин съюзник и ѝ помага да открие сестрите си. Рори е неин щит, но и човекът, който вижда под маската ѝ. Тя пък го кара да се изправи пред собствените си чувства, вместо да ги заключва зад дълга и самоконтрола. Между тях има привличане, което е едновременно нежно и опасно, защото и двамата знаят, че могат да се наранят, но и могат да си бъдат единственото истинско убежище. 

На този етап Рейчъл Гилиг е кралицата на готиката. Описанията на Блян, атмосферата на Катедралата, историята за Знаменията и сънищата на Шест бяха толкова завладяващи, че не осъзнах кога съм прочела първите стотина страници. Възхищавам се на Шест и нейните премеждия и как до последно се бори за правдата. Понякога имах чувството, че сюжетът не помръдваше, но щом героите пристигнаха в Скалите Белидайн, където се намира Скръбната тъкачка, и научиха историята ѝ, последните глави бяха прочетени на един дъх. 

Ревю на „Един тъмен прозореца“ - тук.