"Карта от звезди и сол" от Дженифър Зейнеб Джукхадар

През лятото на 2011 година Нур губи баща си в битка с рака. Това кара майка ѝ да вземе решението да напусне Ню Йорк заедно с трите си дъщери и да се върне обратно в родната Сирия. Но страната, която тя помни, вече не е същата. Тя е коренно различна. Когато снаряд унищожава къщата им и почти отнема техния живот, семейството на Нур няма друг избор, освен да предприеме бягство през седем страни в търсене на сигурност.

Повече от 800 години назад във времето шестнайсетгодишната Роя напуска родния си дом, предрешена като момче на име Рами. Тя става чирак на картографа Ал-Идриси, натоварен от Крал Руджеро със задачата да създаде карта на света. Заедно с него Роя се понася на вълнуващо пътешествие през Средния Изток и Северна Африка, където се изправя срещу жестоки митични зверове, преживява епични битки и се среща с важни личности, останали в летописите до днес.

Попаднах на книгата съвсем случайно. Привлече ме историята на Роя и нейното пътуване, но докато четях за приключенията на двете момичета осъзнах, че се интересувам повече от Нур и нейното бягство от Сирия. Може би защото в момента Сирия не е сигурна страна и всичко, което се случва на Нур ми е познато от новините и това е нещо реално. Не е измислено от авторката, а е нещо случващо се на около 2 000 км от България. 

Преди 800 години Роя предприема пътешествие, което променя живота ѝ завинаги. За малко повече от година тя вижда места, за които само си е мечтала. До средата на книгата се възхищавах на храбростта и мъдростта ѝ. Обаче по едно време всичко това ми дойде в повече. Как е възможно едно момиче да не се страхува от кръвожадна птица, а човек който е обиколил почти целия свят не иска дори да споменава името ѝ? Как едно 16 годишно дете може да преценява по-добре от един възрастен човек? Но ако оставим това на страна се наслаждавах на новооткритият Арабски свят - нови обичаи, които са толкова различни от нашите, нови места, за които дори не бях чувала и нови герои, които да заобичам. 

Както казах, обаче, историята на Нур ми стана по-близка. Проблемите, през които преминава не са чужди нито за мен, нито за вас, защото всеки ден чуваме по нещо за войната в Сирия и големия брой жертви. Нур е едно 12 годишно момиче, чийто дом не е Сирия. Когато някой каже дом, тя си представя стаята си в Ню Йорк, кухнята - пълна с цветове и миризми и баща си, който ѝ разказва приказки. Нур губи най-добрият си приятел (баща си), а едва няколко месеца по-късно и познатият си начин на живот. И ето защо толкова харесах Нур. Измъкна се от бомбардировка, успя да се спаси от горещ ферибот, прекоси седем страни и до последно не се отказа от мечтата си да види отново семейството си щастливо. Чрез Нур се запознах със страданията в Сирия. Как хората изоставят родният дом и хората, които обичат, за да се спасят. Колко семейства се разделят и никога не се срещат отново. Плаках. За хората без късмет и за тези, които остават живи, но желаят да умрат. 

"Карта от звезди и сол"е книга, която ми показа истинският живот в страна, разкъсана от войни. Докоснах се до Нур и нейното семейство, които бях от малкото щастливци, достигнали крайната си дестинация живи. Ако ви се чете история за последиците от война, момиченце, което успява да съхрани детското в себе си заради по-големите си сестри и за една майка, която е готова на всичко само и само децата ѝ да живеят, то "Карта от звезди и сол" е точно за вас.

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар