"Сребърна приказка" от Наоми Новик

Мирием е дъщеря и внучка на лихвари, но неумението на баща ѝ да събира дълговете, довежда семейството до ръба на мизерията – докато Мирием не взима нещата в ръце. Тя затваря сърцето си и се заема да си върне дължимото, като скоро си спечелва славата, че може да превръща среброто в злато.

Когато необмислените ѝ хвалби привличат вниманието на Старик – краля на елфите, мрачни същества, направени като че ли повече от лед, отколкото от плът – съдбата на Мирием, както и съдбата на двете кралства завинаги ще се промени. Изправена пред невъзможна задача от крал Старик, Мирием изплита мрежа, в която въвлича селското момиче Ванда и нещастната дъщеря на местния владетел, който крои планове да я омъжи за ослепителния млад цар.

Но цар Мирнатиус не е това, което изглежда. А тайната, която крие, заплашва да погълне както страната на хората, така и страната на елфите. Разкъсвани между смъртоносни решения, Мирием и двете ѝ странни съюзнички поемат в отчаяно приключение, което ще ги отведе до границите на саможертвата, силата и любовта.

"Сребърна приказка" определено ми допадна повече от "Изтръгнати от корен", въпреки че имаше и своите минуси, за които ще говоря по-надолу.

Всичко започва с едно момиче на име Мирием, което решава да поеме работата на баща си и получава такава слава, че чак кралят на елфите да поиска три услуги от нея. И когато решава да поеме предложението от краля повлича и още две момичета, чиито съдби са не по-малко жестоки от нейната собствена. Мирием ми допадна, но мисля че можеше да се развие още повече като герой. Харесах борбения ѝ дух и чувството ѝ на дълг към семейството, но смятам че трябваше да се отвори повече към Старик. И все пак към края на книгата тя отвори сърцето си не само към краля на елфите, но и към всички останали, което много ме зарадва.

Ванда е от онези момичета, които с труд са постигнали уважението от околните. Когато майка ѝ умира и оставя на нейните грижи по-малките ѝ братя, тя няма друг избор освен да балансира между ролята на сестра и майка. А като добавим към това баща алкохолик, който не си поплюва с ударите, се разбира колко нещастна е Ванда. И въпреки това намира начин да се справи с всичко и да защити по-малките си братя. Благодарение на Мирием тя успява да се научи да чете, пише и смята, а това още повече я доизгражда като личност. От една селянка, която може да бъде продадена в замяна на две прасета (от собственият си баща) тя става една независима млада дама, която започва да мечтае за един по-добър живот.

Ирина се оказа любимият ми герой от книгата. Нейният характер най-много ми допадна, а и имаше толкова моменти, в които, въпреки че умираше от страх, се бореше. Друго нещо, което ми допадна при нея е, че успя да изгради стабилна връзка със съпруга си. С добротата си показа на целия народ, че тя се интересува от него и ще направи всичко, за да го защити. Така и направи. Моментите, в които се чувстваше самотна и пренебрегната никак не ми харесаха. Изненадах се от връзката ѝ с доведената ѝ майка. За първи път не срещам онази злоба между втората съпруга и дъщерята на един мъж. Вярно че мащехата ѝ не беше до нея, но винаги помагаше на Ирина и искаше малко или много да е бъде щастлива. 

В цялата книга не ми харесаха две неща. Първото от тях е, че мъжете останаха на заден план. Трябваше да се обърне малко повече на техните персонажи и истории. Вторият е, че на два или три пъти прескачах изречения заради дългите описания. Харесвам, когато авторката успява да ме потопи в света, който е създала, но тук те бяха ненужни, най-вече когато се случваше нещо важно. Но тези два минуса многократно биваха забравени от мен, когато четях за Мирием и способността ѝ да превръща среброто в злато, Ирина и нейната борба с демона и Ванда, когато се опълчваше на баща си. И всички тези моменти показаха, че едно момиче може да се справи само, въпреки че няма нищо лошо и момчетата да помогнат, както и стана в края на книгата. 

Благодарение на тези три момичета, авторката бе успяла да покаже три напълно различни свята - този на елфите, на селяните и на богатите. Не се изненадах, когато се оказах привлечена от света на Старик. Елфите бяха успели да създадат един невероятен свят в ядрото на величествена планина, заобиколена от вълшебни дървета, бели животни и ледени реки. Щеше ми се да бяха описани повече от техните обичаи, празници и начин на живот, вместо дългите описания на неща, които са познати за мен.

Препоръчвам "Сребърна приказка" на всеки, който желае да се потопи в най-мразовитото време на година и да проследи приключението на три момичета, които живеят напълно различни животи, но съдбата ги събира, за да се борят заедно.
PS. "Сребърна приказка" и "Изтръгнати от корен" са самостоятелни книги, а не част от поредица.