Книгите, които ме разочароваха през тази година

Здравейте! Днес съм с един по-различен пост. Вече сме почти към средата на тази година и до момента прочетох 18 книги, като в момента препрочитам „Сол при солта“. Някои от тези книги харесах, други - не. Като човек, който в повечето случаи давам четири или пет звезди на някоя творба, доста рядко оценявам някоя с три или по-малко звезди. Затова в следващите редове ще ви поговоря за тях.

1. „Триумфът на кралицата“ от Ребека Рос

Много харесах първата книга от дуологията - „Бунтът на кралицата“. Авторката е създала един страхотен свят, който е по-различен от нашия и пленява читателя. Заради нея Ребека Рос се превърна в автор, който да следя и да чакам нова книга от него. „Триумфът на кралицата“ обаче не оправда всичките ми очаквания. Имаше моменти, които въобще не трябваше да ги има и имаше случаи, в които героите ме дразнеха не с действията си, а с мислите си. Много силно се надявах да има глави от името на Изолда, но уви - нямаше.

2. „Тайните подземия на България“ от Милан Миланов
Прочетох тази книга, след като интересът ми по тайните загадки на България и света се засили. Предположих, че ще ми допадне това четиво обаче не стана така, както си мислех. Авторът е представил доста интересни идеи, но някои от тях са трудни за вярване. На моменти не схаващ за какво се говори, а в други информацията не беше обяснена по интересен начин, по който можеш да я запомниш. Явно обаче поредицата е популярна, защото има още около осем книги, но за момента няма да ги чета.

3. „В града на замечтаните кули“ от Джулия Уелан
Бях хвърлила око на тази книга доста отдавна. Грабна ме идеята действието да се развива в Оксфорд и наистина, докато главната героиня се разхождаше из града на хилядите университети, аз имах чувството, че съм на нейно място. За пореден път осъзнавам, че когато четеш за място, на което си бил, нещата са по-различни. В Goodreads съм ѝ дала пет звезди заради това, че част от действията се развиваха в Шотландия и заради емоциите, с които ме изпълни накрая. Сега обаче като се замисля бих ѝ намалила звездите, защото някои действия ме оставиха със сладко-горчив вкус в устата. 

4. „Даяна: Нейната истинска история“ от Андрю Мортън
Принцеса Даяна е личност, с която съм израснала от малка. Мама винаги ми говореше за нея и ми обясняваше как е променила британското кралско семейство и дори света. Най-накрая реших да прочета най-известната ѝ биография и, да си призная, останах леко разочарована. Може би, защото вече знаех информацията, която я има в книгата, тъй като я има навсякъде из интернета. Но определено, когато е излязла през 1992, е била доста сензационна и е пожънала голям успех.

5. „Мраколуние“ от Джей Кристоф
Това е разочарованието, за което най-много ме е яд. Дадох четири звезди, защото все пак е Джей Кристоф, който задоволи интереса ми за здрачrните и не се безпокои да убива наред. Обаче. След невероятния финал на „Божигроб“ очакванията ми за финала на трилогията се оказаха до небето. Смятам, че точно тези прекалено големи очаквания доведоха до моето разочарование. Затова винаги подхождайте към една книга без никакви, ама никакви очаквания.