„Невидимият живот на Ади Лару“ от В. Е. Шуаб

Един живот, който никой няма да запомни. Една история, която вие никога няма да забравите.

Франция, 1714 г. В пристъп на отчаяние свободолюбива млада жена сключва сделка с дявола и заменя душата си за безсмъртие. Но цената е висока – над нея пада проклятието всеки, когото срещне по пътя си, да я забрави.

Младата жена се казва Ади Лару и така започва нейният нов, изключителен живот през векове и континенти, през история и изкуство, във вечен опит да остави някаква следа, че е съществувала. Живот, в който образът ѝ не белязва ничие съзнание, а притежанията ѝ се изгубват и разбиват.

Единственият спътник на Ади в пътешествието е нейният потаен дявол с хипнотизиращи зелени очи и единствената сигурност е, че ще я посети на годишнината от сделката. В самотата си тя няма друг избор, освен да го посрещне, да се помъчи да го разгадае и, кой знае, дори да го надхитри.

Но един ден във вековното ѝ проклятие зейва пролука – в малка антикварна книжарница в сърцето на „Манхатън“ съдбата среща Ади Лару с млад мъж, който не я забравя.

Виктория Шуаб е автор, който харесвам. Запознах се с творчеството ѝ благодарение на „Четирите цвята на магията“ - поредица, която наистина трябва да довърша. След това прочетох „Тази свирепа песен“, но за съжаление, не успях да я харесам. „Невидимият живот на Ади Лару“ е някъде посредата - част от книгата харесах, друга - не. Отделно действието се развиваше доста бавно, а аз предпочитам от време на време да става нещо, което да ме държи в напрежение и да се чудя какво ще се случи.

Животът на Аделин Лару се дели на две - преди и след сделката. Преди нея тя живее във френско село, където човек се ражда, живее и умира през няколко улички. Единственият свят, който Ади ще познава, е това на родното ѝ село. Ще бъде съпруга, майка и домакиня. Свободата, която тя толкова силно желае, ще е само мечта. И тогава се появява мракът, който ѝ предлага сделка и тя се съгласява. Но приемайки я, се обрича на самотен живот, защото дяволът ѝ дава свободата в замяна на това човек да я забравя веднага, щом я подмине. И така единственият човек, който я помни 300 години, е мракът или Люк, както Ади започва да го нарича. В началото ѝ е трудно - семейството ѝ вече не я помни, приятелите ѝ също, няма дом, нито цел. И все пак намира начин да живее с това проклятие, колкото и да ѝ тежи. Дългият живот я учи на търпение, обмислени действия и подбрани думи. Кара я да погледне на света по по-различен начин. Вижда възходи и падения на империи, но в същото време обществото се променя и на жените им се дават повече свобода и права.

Люк е един от малкото интересни персонажи в книгата, защото персонажът му е многопластов. Нито веднъж не показва само една емоция, а е вихрушка чувства - задоволство, ароганство и гняв. Смята, че ако извърти желанието на Аделин през своята призма умишлено, ще я направи нещастна и по-лесно ще получи душата ѝ, но греши. Да, в началото Ади е съкрушена, но впоследствие вижда места, които иначе не би видяла, и в даден момент осъзнава, че ако имаше възможността да се върне в онази нощ и да промени нещата, нямаше да го стори. Триста години тя и той водят битка за надмощие - кой от тях двамата ще се предаде първи. Люк се смята за бог, който не може да бъде победен или най-малкото надхитрен. В началото и аз като Ади го мразех, но постепенно той стана част от историята на невидимото момиче и аз го харесах. Желаех връзката му с Ади да се промени и той да преглътне гордостта си и да признае чувствата си. И донякъде го направи.

И колкото интересен ми беше Люк, толкова безразличен ми бе Хенри. При първата му среща с Ади се развълнувах, че някой все пак я помни и исках да науча защо точно той. С опознаването му обаче стигнах до заключението, че е мъж, с лесно раними чувства и имах чувството, че приятелите му ходeше на пръсти около него, когато изпаднеше в едно от настроенията си. Мисля, че целият ми неприязъм към Хенри идва от факта, че детството и ранните му години не са изпълнени с някакви трудности, а бе готов да се предаде само защото приятелката му го бе зарязала. Затова и се радвам, че се запозна с Ади. Тя му показа, че светът може да е прекрасно място и си заслужава да бъде опознат, а животът - изживян пълноценно.

Любимите ми моменти в „Невидимия животът на Ади Лару“ се оказаха онези, които представяха живота на Ади в миналото - сделката ѝ с Люк, напускането на Вийон и по-късно на Франция, пътуването ѝ до Америка и спомените ѝ за страхотните хора, които бе срещната през дългия си живот. Появата на първия фотоапарат, на първият черно-бял филм, на телефона, създаването на колите и самолетите - Ади винаги е била там и се учудвала от новостите, които хората са създавали. Животът ѝ всъщност е все едно четеш историческа книга и аз исках да науча как се е справила сам самичка от първата до тристата година от така желаната сделката ѝ през 1714г.

Новата творба на Виктория Шуаб може да разочарова едни и да очарова други. Това зависи от вашия вкус и ако предпочитате история, в която има повече описания, отколкото действия, то „Невидимият живот на Ади Лару“ е за вас. И все пак, ако решите да ѝ дадете шанс, направето го без очаквания, за да може да бъдете приятно изненадани.

Ревю на „Четирите цвята на магията“ - тук.