„Шестото клеймо“ от Дан Браун

Голяма почитателка съм на филмите за Робърт Лангдън и най-накрая реших да се докосна и до творбите на Дан Браун, които се оказаха също толкова интригуващи, колкото и смятах. Определено останах очарована от историята за илюминатите и тайните на Ватикана, защото съм човек, обичащ мистериите и митичните хора/предмети/легенди.

Разгръщането на Робърт Лангдън като персонаж става постепенно. С всяка следваща глава се разкриват характерът, постиженията и целите му. Допадна ми, че нито веднъж не изтъкна колко добър е в професията си и се случваше да греши, защото все пак всеки един от нас прави грешки и с това показва, че е обикновен човек. И въпреки всичко Дан Браун не набляга на цялостното му изграждане, което ме навежда на мисълта, че целта му е в всяка следващата книга да опознаваме малко по малко професор Робърт Лангдън. Негова спътница в търсенето и намирането на антиматерията е Витория Ветра, която успях да опозная. Още от самото начало на книгата бива представено миналото ѝ и как е стигнала до сегашното си положение да работи с харвардски професор. Витория със сигурност е жена с плам и доста пъти се изненадвах от силната ѝ воля и безстрашието ѝ да тръгне след един убиец, който желае да унищожи Ватикана.

Вярвам, че поне веднъж сте чували за тайното общество на илюминатите - организация, събрана, за да подкрепя идеите на Просвещението. Много от членовете ѝ били богати мъже с добро образование - лекари, адвокати, политици и т.н. Приблизително десет години след създаването на обществото то приключва да функционира. Разбира се, още по онова време се появяват конспиративни теории за илюминатите, които до ден днешен се смятат за вярни от някои хора. В „Шестото клеймо“ се засяга именно темата за влиянието на илюминатите и отмъщението им срещу Църквата.

Като стана дума за това, искам да изкоментирам и „борбата“ между науката и вярата. Тук навлизам в една тема, която от години бива обсъждана и казано много за нея. Няма да задълбавам, защото не това е целта на ревюто ми, а просто желая да изкажа и моето мнение. През последните години стигнах до заключението, че не съм човек на силната вяра, но това никога не ме е карало да оспорвам християнската религия и признавам, че има неща, които не могат да се обяснят. Вярвам, че науката и вярата вървят ръка за ръка, защото именно вярата, че нещо може да стане, те води до някое научно откритие. Докато четях книгата, изчетох много коментари във форумите по тази тема, както и за самата творба и написаното от Дан Браун, и обобщено мога да кажа, че трябва да си създадете лично мнение.

Няма как да засегна всичко, което Дан Браун е написал в „Шестото клеймо“, както и да разгледам основните герои, но тук ще вмъкна образът на Карло Вентреска и ще попитам тези от вас, които са чели книгата, дали мотивите му са били правилни и необходими. Последно ще спомена финалът, който въобще не ми допадна. Както прочетох един коментар „финалът е по американски тривиален и плитък“. В началото не бях съгласна, но след кратко размишление осъзнах, че авторът е прав. След цялата напрежение да се спаси Ватикана, откритите тайни, лъжи и убийства един нормален човек ще се промени. А главните герои не го правят. Даже сцената е в хотелска стая, където двамата преживяват романтичен момент (съжалявам за спойлера). Съжалявам много, но няма как да се създаде романтична връзка за по-малко от 24 часа на базата на всичко случило се.

„Шестото клеймо“ е добра като за начало на поредица, но ако не харесвате основните идеи на Дан Браун, по-добре не я четете. А за тези от вас, които сте фенове на мистериите като мен, ви я препоръчвам. Още повече, ако сте гледали филма, и искате да се докоснете по-дълбоко до историите на автора.