„Веровещица“ от Сюзан Денърд

Тъй като в края на месеца най-накрая излиза третата книга от поредицата „Вещерия“, реших да препрочета първите две, за да си припомня основните герои и събития. В блога ми имам ревю на „Веровещица“ - тук, но реших, че е редно да направя ново, защото със сигурност обръщах повече внимание на героите и детайли в книгата, отколкото първият път.

Сюзан Денърд още в самото начало поставя двете главни героини в ситуация, в която трябва да бягат, за да спасят живота си. И с тази сцена дава възможност да се опознаят вещиците. Сафия, която е наследница на аристократи в родната си страна, по нищо не личеше, че самата тя е благородничка. Умееше да се адаптира според ситуациите и ако не ставаше на въпрос, не казваше и дума за наследството си, желаеше да се отнасят с нея така, както се отнасяха и с останалите. Сафи е от тези герои, които са хора на действието, което често вкарваше нея и нишкосестра ѝ Изьолт в бели. Поредица от събития я накараха да осъзнае, че трябва да започне да осъзнава последиците преди да предприеме някоя рискована дейност. Дарбата ѝ пък е интересна и лично аз досега не съм чела за герой, който да притежава подобни сили. И вярвам, че свят като Вещерия, на нея и близките ѝ тази дарба ще ѝ бъде от голяма полза.

Изьолт е другата страна на една монета. Ако Сафи умее да излиза от напечена ситуация с добра актьорска игра и да скача от приключение в приключение, то Изьолт е добра в измислянето на план и неговото реализиране. Тя е разумът в приятелството ѝ със Сафия и често спираше нишкосестра си да направи някоя рискована постъпка. Заради бледия си цвят кожа и черна коса, които я определят като номатка, Изьолт често не бива приемана от обществото. И това я наранява. Не само защото не се чувства в безопасност, но и защото винаги хората ще гледат на нея с лошо око и няма да ѝ се доверяват. Изьолт е нишковещица - вижда нишките на хората, които ѝ казват какво изпитва дадения човек. Ако трябва да съпоставям нейната дарба и тази на Сафи, определено харесвам повече способността на Изьолт. А появата на Кукловода, който има същите възможности като на Из, я прави още по-интересна за изучаване. 

Авторката не се концентрира само върху една от държавите във Вещерия и решава да представи колкото се може повече от тях. Едно от тях е Нубревна - кралство, което от години умира и ако в близкото бъдеще не сключи изгодни сделки с могъщите империи, ще загине завинаги. Това е мисията на принц Мерик, който е потомък на семейство, известно с лесно избухващия си нрав. Готов е на всичко, за да спаси народа си, и така се забърква в събитие, което може да завърши с добър или лош край за него. Така се среща със Сафия и Изьолт и докато пътуват заедно с кораба и екипажа на Мерик, лидерските му качества се показват. На моменти може и да изглеждаше, че не постъпва честно спрямо двете вещици, но истината е, че поставяше на първо място народа и екипажа си, което бе достойно за един истински принц.

В началото на „Веровещица“ пътят на главните героини се пресича с този на кръвовещия Едуан, чиято дарба - да надушва кръвта на заобикалящите го хора и да я запомня, го прави колкото смъртоносен, толкова и търсен от благородници да им върши мръсната работа. Миналото му все още не е разкрито и предполагам, че именно то, заедно със силите му, го вкаляват и учат да разчита единствено на себе си и да не се доверява на останалите. Въпреки че той бе една от причините Сафи и Изьолт да се крият, го харесах, защото не бе типичният наемник. Това, което го отличаваше от обикновените убийци, беше съвестта му, която, за мое голямо удоволствие, се появяваше доста често. Образът му има голям потенциал да се развива и съм сигурна, че Сюзан Денърд ще се възползва от него. 

Има книги, в които не харесваш всичко, което авторът е представил. Без значение дали това са героите, или пък събитията. Има книги, които след втори прочит не ти допадат, а има и такива, които ти харесват още повече. Е, в случая с „Веровещица“ при мен е второто. Радвам се, че я препрочетох, защото по този начин си припомних една добре написана творба, в която се засягат теми за приятелството, борбата, политиката и отчасти за семейството. А отделно всеки фентъзи почитател ще се влюби в империите и кралствата, които са дом както на обикновени хора, така и на вещици и вещери, с разнообразни способности.