„Смъртоносна академия“ от Наоми Новак

Наоми Новик е типът автори, за които знаеш, че същестуват, но не си спомняш до момента, в който не издадат нова книга. Или поне така аз я възприемам. Прочитайки анотацията на „Смъртоносна академия“, се заинтригувах и чаках някое от българските издателства да я преведат. Купих си я веднага, щом излезе, но едва сега стигнах до нея. И ако първоначално щях да я започна с високи очаквания, то сега, след доста противиположни мнения, нямах никакви. И се радвам за което, тъй като и без това останах разочарована. 

За всеки читател е важно героите да са добре изградени и да се развиват с всяка следваща глава. А ако пък има и добри второстепенни образи, историята е още по-интересна. За съжаление, в „Смъртоносна академия“ се появяват разнообразни персонажи зедно с главните герои, които обаче чак към последните глави започват да се опознават. Но преди да ги спомена поименно, нека ви представя Галадриел - накратко Ел, която заради грубото си държание така и не намира приятели. Не в едно ревю съм чела, че характерът ѝ неуместен и отблъскващ. Съгласна съм, но точно в това е чарът на Ел. Ако всеки главен герой е мил и добър, няма да бъде интересен. Наоми Новак се е постарала да разкаже какви са били детските ѝ години, за да може да обясни поведението ѝ. Няма да отричам, че е инат и въпреки че доста пъти отричаше, наистина се нуждаеше от приятели. Такива, на които да разчита да ѝ пазят гърба по време на дипломирането. Ел е интересен персонаж, защото не е нито зла, нито добра. Някъде посредата е и в зависимост от ситуацията може да избере да постъпи по различни начини. Не се привързах към нея, но същевременно не ми е и безразлична. 

Орион е героят в Академията. Само за последната една година спасява около триста ученици, което го прави популярен. Но не и сред дипломантите. Освен, че обича да убива зловредни, да черпи мана (нещо подобно на източник на магически сили) от тях и да е златното момче на анклава в Ню Йорк, единственото друго нещо, което се научава за него, е че е самотен и желае да има приятел, който го възприема като най-обикновено момче. В някои ситуации имах чувството, че носи розови очила, но към края на книгата осъзнах, че той просто гледа на повечето случки в училището от към положителната им страна. Друг е въпросът, че през погледна на Ел, Орион изглеждаше малодушен и безотговорен за собственото си оцеляване. По абсолютно никакъв начин не мога да възприема тях двамата като двойка по простата причина, че в повечето разговори, представени в книгата, Галадриел или се тросваше на Орион, или го критикуваше. Наоми Новак можеше да включи повече сцени, в които се опознават и бавно градят доверието помежду си. 

Както споменах, има доста второстепенни герои, на които обаче не им се обръща голямо внимание. И все пак им три дами, заинтригуващи ме, и смятам, че ще участват по-активно в следващите книги от трилогията. Започвам с Аадхия, която благодарение на сътрудничеството по време на някоя търговия (в Академията е популярно да се заменят предмети и заклинания) печели сравнително добра репутация, осигуряваща ѝ бъдещи съюзи за дипломирането. Тя е от малкото хора, които са склонни не само да търгуват, но и да разговарят с Ел. Друго момиче, което също не се притеснява да говори с главната героиня, е Лиу. И тя не е от популярните, но има повече социални контакти от Ел. Има и голямо семейство, което може да я защити извън пределите на Академията. В даден момент трите осъзнават, че малко или много са се превърнали в приятелки и си имат достъчно доверие, че да се съюзат. Лично аз хресвам повече Аадхия, тъй като е съумняла да оцелее в училището, позовавайки се на своя ум и умения. Клои е част от нюйорския анклав, което я прави част от групата на известните и не е нужно да се труди толкова усърдно, за да оцелее. Първоначално дори и не предполагах, че ще има кой знае каква роля в книгата, но ето, че накрая показа на Ел, че не е чак такава гаднярка и може да се разчита на нея.

„Смъртоносна академия“ притежава безброй минуси. Поговорих вече за героите, а сега идва ред на многото и ненужни описания. Почитателка им съм, но тези тук в повечето случаи ме отклоняваха от основната сцена и докато ги прочета, забравях какво точно става. Отделно се налагаше да прочета една страница по два-три пъти, за да схвана смисъла на написаното. Идеята на писателката за училището, магьосниците и тяхната магия е интересна, но за съжаление, не е развита добре. Поради тези причини реших да дам на книгата 2 звезди и ще се змисля дали да си купя втората книга, ако бъде преведена.

Ревю на „Изтръгнати от корен“ - тук.

Ревю на „Сребърна приказка“ - тук.