„Криминален клуб „Четвъртък“ от Ричард Озмън

В спокойното и луксозно пенсионерско селце Купърс Чейс четирима приятели се събират всеки четвъртък, за да преглеждат и обсъждат неразкрити престъпления. Всеки от тях е прехвърлил седемдесет и не го крие, макар да предпочита да разчита на другите си плюсове. Наричат се криминален клуб „Четвъртък“.

Когато един от инвеститорите в комплекса е открит мъртъв със стара снимка до тялото, четиримата от клуб „Четвъртък“ се оказват въвлечени в първия си истински случай. При това на собствения им праг. Дали ще успеят да пипнат убиеца, преди да е станало късно?

Днес ще ви представя един роман, който се смята за най-успешният дебют в историята. Роман, показващ, че възрастта няма значение, ако се чувстваш млад и имаш желание за приключения. Роман, в който четирима пенсионери помагат на полицията да разреши едно убийство. Приветствам ви в криминален клуб „Четвъртък“.

„Купър Чейс“ е пенсионерски комплекс, който сякаш е излязъл от корицата на някое списание. Модерните апартаменти, стаите за различни хобита и сплотената общост биха примамили всеки пенсионер да се замисли над възможносттта да заживее на тихо и спокойно място. За свой дом са го избрали и нашите главни герои, които са колкото различни един от друг, толкова и еднакви.

Преди да премина към представянето на героите нека ви въведа в обстановката на криминален клуб „Четвъртък“ в „Купър Чейс“. Всеки четвъртък четиримата приятели Елизабет, Пени, Ибрахим и Рон се събират в една от стаите за хобита и разглеждат неразкрити случаи. Елизабет и Пени - едната евентуален бивш таен агент, другата - бивше ченге, го основават, за да си припомнят не само доброто старо време, но и за да се забавляват. Само че Пени се разболява и вече няма възможността да е част от „Четвъртък“ и на нейно място се присъединява Джойс, която до този момент само е чувала за криминалния клуб.

Главните герои може и да твърдят, че само разглеждат криминалните случаи заедно, но истината е, че са си близки приятели. Дотолкова са свикнали със своите странности, че на никого не би му направило впечатление, ако Елизабет тръгне на разходна из гробището посред нощ заради някаква следа. Е, може би само на Джойс. Малко се знае за младините на Елизабет, но както вече споменах, вероятно е била таен агент. Това твърдение може да се подкрепи със самото държание на Елизабет, острият ѝ ум и различните ѝ истории, които намекват за професията ѝ. Джойс е мила и добродушна жена, които има над четиридесетгодишен трудов стаж като медицинска сестра. Бих я определила още като внимателна, любопитна и винаги оказваща помощ, но в същото време и незабележителна. Ибрахим е този, който проучва и анализира доказателствата. Но това, което го отличава от групичката, е вроденото му разпознаване и разбиране на човешките проблеми в следствие на дългогодишната му практика като психолог. И на последно място, но не и по важност, е лесно избухливият Рон, който обича да е в центъра на безредиците и в младините си се е изживявал като бунтар и пръв сред статчкуващите. В същото време обаче би помогнал на всеки, нуждаещ се от подкрепа и защита. 

Други герои, които е редно да спомена, са инспектор Крис Хъдсън и полицай Дона де Фрейтас, които се захващат с разследването на убийството. Дона идва от Лондон и иска да се докаже пред новите си колеки, но в малкото английско градче не става нищо кой знае колко опасно. Но престъплението е идеална възможност за нея и с малко помощ от страна на Елизабет и компания, Дона се включва в разследването. Признавам, че се изненадах от Крис. Очаквах, че няма да обръща внимание на Дона и дори би ѝ попречил да работи по случая, но той направи точно обратното. Да, в началото му бе леко неудобно, докато се сработваха, но после се превърнаха в чудесен екип. Даже бих казала, че между тях се зароди добро приятелство. 

Единственият минус за мен бе неуспехът в описването на разследването. Да, споделят се уликите и се проследяват хрумванията на героите, но се предлагат много малко теории и заподозрени. За мен тръпката е когато знаеш със сигурност, че е някои от дадените герои, но не можеш да предположиш кой точно и какъв е мотивът му. Елизабет някакси се досеща какво е станало с единия случай (да, има две убийства; за другия самият извършител си признава), а пък полицията е приела, че е някакъв престъпник просто защото изглежда логично да е той. 

Въпреки че „Криминален клуб „Четвъртък“ ми допадна и се наслаждавах на цялата история, бих казала, че романът е надценен. Реално няма нищо „уау“, което да подкрепи твърдението, че е „най-успешният криминален дебют в историята“. И все пак, ако го започнете без много високи очаквания, вярвам, че също ще му се насладите и ще се забавлявате с четиримата приятели, които всеки четвъртък разследват неразгадани престъпления. 

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар