Армиите на Далинар Колин Алети печелят победа на ужасяваща цена. В отчаянието си, паршендите призовават жестока Вечна буря, която помита света с разрушения. Стремейки се да изпревари стихията, Каладин се решава на отчаян полет, за да предупреди семейството си за надвисналата опасност.
В планините, високо над бурите, докато изследва чудесата на древната крепост на Сияйните войни, Шалан разкрива тъмна тайната, дебнеща в дълбините на кулата. Далинар осъзнава, че свещената му мисия да обедини родината си е обречена. Ако всички нации на Рошар не загърбят кървавото си минало и не се обединят, дори възраждането на Сияйните рицари няма да има силата да предотврати края на цивилизацията.
След кратка почивка от света на Рошар се завръщам с поредното дълго ревю, в което ще ви представя „Заклеващия“. Това е роман, от който няма как да да не се гордееш, щом го прочетеш, имайки предвид обема му. Това е роман, който за пореден път разкрива така желаната информация, но в същото време поражда още куп нови въпроси. Това е роман, засягащ теми като правилно и грешно, илюзии и истини, бъдеще и минало. А сега, настанете се удобно и се пригответе за поредната доза Сияйни рицари, Пустоносни и Вечни бури. Въпреки че ще гледам да няма много разкрития, втората част на реюто определено ще съдържа СПОЙЛЕРИ, но аз ще ви предупредя за тях.
В центъра на събитията е Далинар, който трябва да се превърне в политик, за да обедини Рошар срещу врага. А това е трудна задача, защото той е всичко друго, но не и дипломат. През целия си живот е жадувал за бойното поле и сраженията. И няма да е грешно, ако кажа, че в даден момент се превръща в оръжието на брат си. Ако в началото заедно със Садеас заедно са нападали и ограбвали земи, за да обединият Алеткар, то в последствие Гавилар (след като се раждат децата му), решава да обърне поглед изцяло на политиката и да остави Далинар да продължи с походите. Няма нищо грешно в това решение, но на Далинар също му омръзва все да се бие и се чувства по-комфортно в обсъждането на стратегии и преподаване на военни уроци на малкия Адолин. Само че съдбата му е друга и докато воюва в името на брат си, губи най-скъпия за него човек - съпругата си. И така Тоягата се пречупва. И ще му трябват няколко години, за да се оправи.
.jpg)
Харесвам Далинар, защото притежава нещо, което много други мъже на негово място нямат, - съвест. Не се притеснява да я използва и въпреки че му е неприятно да признае, че е сгрешил, се опитва да намери нов начин да се справи с проблемите. За разлика от други, не е алчен и лукав, а земен, строг и справедлив мъж. Единственото, което иска, е да защити родината си и знае, че ще трябва да се бори до смърт за това свое желание. Най-силният и явен момент в „Заклеващия“, показващ Далинар като силен, несломим и проявяващ непоклатима воля, е този на 944 страница. Ако дотогава не му се възхищавах, тогава щях да започна. А пък силите му са забележителни дори и по стандартите на Сияйните рицари. Вярвам дори, че Далинар ще обедини много повече и по-велики хора, отколкото очаква.
Паралелно на развитието на образа на Далинар, тези на Шалан, Каладин, Адолин и дори Мост Четири също претърпяват промени. Каладин продължава да не ми е чак толкова интересен, но винаги се наслаждавам на разговорите му с Мост Четири и Сил. Адолин към края на романа осъзна, че въпреки положението си на принц е запознат с много малка част от света на Рошар. Чувстава се объркан и незначител, но това, че не е Сияен, не означава, че не е важен. Напротив, по време на битката в град Тайлен той показа своите умения и качества на водач и принц. А самата Шалан много добре описа характера му, който ще допадне на всеки. Като стана въпрос за Шалан... Понякога се дразнех на нерешителността ѝ и желанието ѝ да бъде някоя друга. Знам, че ѝ трудно да живее със спомените за това какво е сторила на родителите си, но не е правилно да се крие зад чужди личности. И се надявам в последните глави на романа да го е разбрала.
С всяка следваща книга осъзнавам, че интерлюдиите са важни колкото и останалата част от сюжета. Благодарение на тях, ние като читатели се запознаваме с паршендите и новият им начин на живот с появата на Пустоносните. Оказва се, че не всички паршенди са зли и че са толкова невинни, колкото и други жители на Рошар. Те, несъзнателно и подтикнати от Слетите - преродени парши, служещи на Зло, просто се оказват на грешната страна във войната. В центъра на новата армия на Зло е Венли - сестрата на Ешонай. По негов план тя е трябвало да се превърне в един от Слетите, но нещо се обърква и Венли не се променя. Затова пък е избрана да води пропаганда и да разказва трагичната история за паршендите, които според разказа са се пожертвали, за да освободят паршите от тяхното безсмислено робство. Само че осъзнава, че връщането на старите им богове е грешка и не иска да има нещо общо с тях и каузата им.
.jpg)
Оттук насетне споделям за всичко важно, което се научава от „Заклеващия“, и следващите редове са изпълнени със спойлери. Тъй като Слетите не умирали, а се прераждали, човечеството нямало шанс да се изправи пред тях и да ги победи. Поради тази причина десетима души, известни като Вестителите, сключват съглашение с Чест. Те се сражавали и затворили Пустоносните в Преизподнята, но на свой ред също били пленени. Вестителите били измъчвани и когато се пречупвали, се прераждали на Рошар заедно с врага. И така Опустошенията започвали наново. До последното такова, когато деветима от Вестителите решили, че не могат да се завърнат отново в Преизподнята. Един от тях вече се намирал там, тъй като умрял по време на битките, и решили, че като единственият, който не се е пречупвал, ще може да удържи на агониите. Изоставили Вълшебните си мечове и се пръснали из света. А четири хиляди и петстотин години по-късно Таленелат се предава и се завръща на Рошар, с което слага начало на Истинското Опустошение.
Още от „Пътят на кралете“ е мистерия защо Сияните рицари са се отказали от клетвите си и са изоставили дълга си. Заради тези си действия те губят доверието на хората и оттогава се гледа с пренабрежение на тях. Какво обаче се е случило, че Сияйните рицари са пренебрегнали задълженията си? Разбират истината за своя произход! Оказва се, че хората са дошли на Рошар от друга планета, която разруширили с Повеляването на Стихиите, а паршите са коренното население. От своя страна хората започнали да водят войни за превземане на земи и в даден момент паршите станали роби. И ето тук идват моралните размишления на доста герои от романа, най-вече на Каладин, който не знае дали е герой или завоевател.
Е, това е голямата картина. „Летописите на Светлината на бурята“ са прекалено обемни, за да навлизам в детайли, и гледам да споделям само най-важното. Дадох на „Заклеващия“ четири звезди като причината да не дам пет, е, че имах проблеми със средата. Началото бе чудесно - потопих се в познатия свят. Средата се оказа леко мудна - героите трябваше да се придвижат от едно място на друго или да успеят с плановете си, но всичко се случваше по-бавно от очакваното и се питах кога ще се стигне до някакво съществено развитие на сюжета. А пък краят бе също толкова добър, колкото и началото - битки, обрати и разкрития.
0 коментара:
Публикуване на коментар