„Всички шепнещи кости“ от А. Г. Слейтър

Някога, много отдавна, семейството на Мирен О'Мали натрупало несметни богатства благодарение на сделка с морския народ. Корабите на рода О'Мали прекосявали морската шир, недокоснати от бури и чудовища и сподиряни винаги от попътен вятър. Завръщали се в малкото пристанище на родния си град с трюмове, натежали от подправки и коприна. Среброто преливало от семейните ковчези, а родът грижливо пазел зловещата тайна какво получавало морето в замяна на тяхното благоденствие.

Но от години родът не е в състояние да изпълни своята част от уговорката и запада. Корабите потъват, ковчезите са празни и дори името О'Мали е напът да изчезне. Мирен знае, че когато това се случи, най-после ще бъде свободна да напусне старото разпадащо се имение и малкия морски град и да потърси мястото си в света.

Последната истинска О'Мали обаче – баба ѝ Ифа – е решена да възстанови славата на рода им, дори да се наложи единствената ѝ внучка да плати цената.

Много, много отдавна, разправят старите хора, живеел род, който дължал богатствата си на сделка с морските хора - корабите на О'Мали успешно се завръщали в родното градче, а в замяна родът жертвал по едно дете на всяко поколение. Годините изминавали и постепенно богатствата и влиянието на О'Мали започнали да изчезват поради невъзможността да се изплати дълга към морето. А когато Мирен останала последната наследница, която можела да спаси рода, баба ѝ не се поколебала да вземе сурово решение. Това би могла да бъде историята на рода О'Мали, ако Мирен не бе взела съдбата си в свои ръце...

Когато живееш в имение, което след някоя и друга година ще се разруши, и си израснала със стотици истории за великолепието на семейството си, но ти виждаш само нищетата и големите усилия за поддържане на нещо, което скоро няма да съществува, би искал да загърбиш познатото и да се гмурнеш в неизвестното, но евентуално по-добро бъдеще. Това е желанието на Мирен, което обаче е спирано от привързаността ѝ към хората, помогнали с отглеждането ѝ, и дълга ѝ към баба ѝ. Само че едни писма и нежелан годеж с безсърдечен и жесток мъж подканват Мирен да напусне „Гоблинова бърлога“ и да потърси родителите си, които са я изоставили като малка. Мирен ми допадна като главен герой - добра, находчива и досетлива, но не и заблудена за случващото се около нея. Израстнала е без много любов и внимание, но би направила всичко за хората, които самата тя цени и обича.

Не липсва разнообразие от второстепенни герои, които не се задържат за дълго време, но са подбрани за определени сцени и изиграват чудесно ролите си. Такива например са Ифа - бабата на Мирен, която също се е жертвала в името на О'Мали; Мора и Малакай - слуги в имението, но с годините превърнали се в част от семейството; Ейдън - целеустременият, но жесток годеник на Мирен; Едуард Елиът - роднина на Мирен, управляващ имение наделеч от „Гоблинова бърлога“, и Джедадая - работник с прям език и проницателни очи.

Още с първите страници си личи, че книгата е богата на митични същества, най-вече такива от ирландската митология - келпи, селки, банши, водни духове, сирени/русалки и др. Някои от тях са само приказки, други обаче, като сирените и келпите, са реално съществуващи създания във „Всички шепнещи кости“. Вещереството също е засегнато и има доста описания на билки и отвари, приготвени от тях. Лично на мен много ми допадна идеята О'Мали да има семейни книги с приказки, включващи митични създания. Само че дали всички са само измислени истории, или са истински случки, които предишни О'Мали са записвали?

Романът се води готическо фентъзи и то наистина е такова. Или поне в първата част на книгата, в която се описва животът в порутеното имение. След това аз го възприемам само като фентъзи. Всъщност „Всички шепнещи кости“ може да се счита за друга творба от света на „Sourdough and Other Stories“ и „The Bitterwood Bible and Other Recountings“. Накратко, историите, които Мирен си разказва, са приказките, включени в тези сборници, които за момента не са издадени на български език.

„Всички шепнещи кости“ е първата книга, която чета от авторката, и най-общо казано я харесах. Започнах я с интерес и я довърших с интерес. Само средата малко ми куцаше и това е причината да отнема половин звезда от дадената оценка, която е 3.50✩. Допадна ми стилът на писане, както и самият сюжет, така че се надявам издателство „Сиела“ да издаде и следващата книга на Анджела Слейтър, която се развива в същия свят.