„Демонът в гората“ от Лий Бардуго

Преди да поведе Втората армия на Равка, преди да създаде Долината на смъртната сянка и много преди да се превърне в Тъмнейший, той е самотно момче, надарено с изключителна сила. Ерик и майка му Лена винаги са бягали, без да могат да открият сигурност никъде. Те не са като другите Гриша – те са най-редките и смъртоносни от своя вид.

Всяващи страх сред тези, които искат да ги унищожат, и преследвани от тези, които искат да се възползват от дарбите им, майка и син са принудени да крият способностите си навсякъде. Но понякога и най-страшните тайни се разкриват сами...

Днес в едно кратко ревю ви представям графичния роман „Демонът в гората“. Той е част от Гриша вселената на Лий Бардуго, така че е препоръчително да сте прочели поне трилогията „Сянка и кост“, защото в комикса става въпрос за младия Тъмнейший, който половината читатели приемат за злодей, а другите - за герой.

Лично аз прочетох разказа още през 2019г., когато дадох втори шанс на поредицата и прочетох новото издание на „Престол и щурм“, където бе включен. Признавам, че почти нищо не си спомнях от „Демонът в гората“, така че все едно за първи път се срещам с младото момче Гриша. Сега обаче красивите рисунки ми правеха компания и се наслаждавах на всяка една поотделно.

Наскоро прочетох фразата „умри млад, за да станеш герой, или живей дълго, за да видиш как се превръщаш в злодей“. Тя напълно отговоря за Тъмнейший. И с удоволствие бих писала на дълго и на широко за този литературен образ само че „Демонът в гората“ не ни среща с него, а с много по-младата му версия, която все още има дълъг път да извърви към силата, властта и влиянието. Затова забравяме за Тъмнейший и обръщаме внимание на Александър или Ерик, както е споменат в комикса, който е принуден да скита из света заедно с майка си Лена заради силите, които притежават. Една зима обаче Лена решава да се задържат на едно място за повече време и Александър е щастлив, че поне за кратко ще спрат да бягат и че дори може да завърже приятелства. Само че забравя нещо. Всеки е готов да предаде и убие някого, дори свой приятел, ако така ще спечели сила. След ужасяваща случка, която почти му коства живота, Александър се заклева, че някой ден ще създаде безопасно място за Гриша.

Реално погледнато историята не е кой знае какво, но имаме привилегията да видим част от живота, който водят Гриша - постоянното бягство и липсата на безопасно място, на което да се създаде дом. И Александър решава да го направи. Ще минат не само години, но и векове, за да спази обещанието си, и ще приеме друго име, но Гриша ще знаят, че имат място, на което ще чувстват сигурност.

Тъмнейший е един от любимите ми злодеи и признавам, че много бих се зарадвала, ако в бъдещето Лий Бардуго се реши да напише новела, разказваща за живота на Александър и всички обстоятелства, превърнали го в предводителя на Втората армия на Равка.

Ревю на „Сянка и кост“ - тук.

Ревю на „Шест врани“ - тук.

Ревю на „Белязания цар“ - тук.