„Легендородни“ от Трейси Деон

Напоследък отново започнаха да излизат книги, вдъхновени от гръцките митове и легенди. И колкото и да ги харесвам, понякога трябва разнообразие. „Легендородни“ е именно това разнообразие. Трейси Деон използва мита за крал Артур и Кръглата маса за отправна точка на сюжета и оттам надгражда идеите си. А като човек, който е добре запознат с крал Артур, бях доста любопитна какво е написала авторката и как е преплела мита със съдбата на американката Бри.

В първия публичен универститет в САЩ, намиращ се в щата Северна Каролина, Бри започна своята подготвителна група. Само че попада на един тайнствен свят, в който потомците на крал Артур и рицарите му се бият срещу демони. Младото момиче вярва, че тайственият орден по някакъв начин е замесен в смъртта на майка му и решава да стане негов член и да научи истината. След загубата на майка си Бри се променя. Все още е решителна и упорита, но вътре в себе си е разядена от тъга и иска да крещи на всеки, който ѝ помогне. Трябва ѝ нова цел, в която да се съсредоточи, и това е Орденът. А в колежа се запознава с жена, познавала майка ѝ, и заедно с нея открива силите, предавани в рода ѝ. Бри е храбра, няма съмнение в това. Изправя се пред трудностите и ги преборва. И постепенно се справя със скръбта и загубата на любим човек.

Въпреки че етерът, използват от легендородните, е централната магическа система, искам първо да обърна внимание на коренознанието, защото то е изцяло свързано с Бри. Какво е това? Коренознанието е способността на хора да заемат сила от предците си (от корените си) и да я използват за различни неща като например да гадаят, да говорят с мъртвите, да лекуват и да защитават. Само че на Бри не ѝ необходимо да заема сили от предшествениците си, а сама може да възпроизведе тази магия, която практикуващите я наричат корен. Как и защо го умее, няма да разкривам, а ще ви оставя сами да разберете.

Орденът е наследството на крал Артур и негова цел е да убива сенкородни (демони). А когато сенкородните станат прекалено мощни (това се случва на няколко века), рицарите от Кръглата маса се пробуждат и дават силите си на своите наследници. Когато крал Артур се пробуди, означава, че голямата битка (Калман) е дошла. Йерархията в Ордена е следната: най-нископоставените са Васалите, после са Пажовете, Оръженосците и накрая Потомците. Оръженосците и Потомците са известни още като легендородни. Васалите не са част от Ордена, но му се заклеват във вярност и му служат, а в замяна получават власт и пари. Пажовете почти винаги са деца на Васали и участват в състезание за позиция на Оръженосец. Оръженосците, от своя страна, имат за цел да защитават своя Потомък и да му бъдат партньор в битка. Един Потомък има един Оръженосец и двамата са свързани чрез Клетва. Потомците са наследници на крал Артур и рицарите му на възраст между 16 и 22 години. А когато те са призовани, получават специфичните способности и качества на своя рицар. Част от Ордена са и мерлините, които са магьосници и са по-силни, по-бързи и по-гъвкави от хората. А когато мерлинът е свързан с Потомъка на крал Артур, се нарича кралемаг. 

След това дълго обяснение за Ордена продължавам с главните герои. Ник е пратен от университета да наглежда Бри и когато двамата се изправят пред сенкороден, Бри разбира, че той е легендороден и сключват сделка Бри да стане негов Оръженосец, за да разбере истината за смъртта на майка си. С две думи Ник е златното момче. Не само заради цвета на косата му и усмивката на лицето му, но и защото е Потомък на крал Артур. Със своето държание и позитивност, Ник предразполага човека срещу него. Ако види някого в беда, веднага ще му помогне. А за приятелите си би направил всичко. Включително и за Бри. Допадна ли ми романтичната връзка между тях? Донякъде. За момента любовният фактор не е на преден план, което мен ме радва, но все пак ми се вижда нереално за толкова кратко време, което са прекарали заедно, да се повяват подобни чувства.

Първоначално Селуин отблъсква с безразличието и студенината си. През по-голямата част от книгата се държи арогатно и саркастично. Може да е безкомпромисен, но в редките случаи показва и своята мила страна. Като кралемаг на Ник е задължен да го защитава, а като мерлин - да е верен на Ордена. Това, заедно с характера му, е причината да не вярва в подбудите на Бри и да е внимателен с нея. С развитието на историята обаче Бри и Сел започват да изграждат нещо подобно на приятелство и съм сигурна, че в следващата книга ще ги видим като отбор. Може би това ще прерастне в любовен интерес, защото има наченки на любовен триъгълник в „Легендородни“. И тук споделям, че харесвам с една идея повече Сел от Ник, но не като потенциално гадже на Бри, а като персонаж.

Радвам се, че Трейси Деон е обърнала внимание на второстепенните герои, които се появяват често и играят роля в историята. Имаме Алис - най-добрата приятелка на Бри, Патриша - нещо като ментор на Бри в коренознанието, Тор и Сара - Потомък и Оръженосец на сър Тристан, Фелисити и Ръс - Потомък и Оръженосец на сър Ламорак, Уилям - Потомък на сър Гауейн, Уити, Гриър и още други герои, които правят книгата по-интересна. Като голям ценител на добре изградените второстепенни герои давам точка в ползва на авторката. 

Признавам, че в началото „Легендородни“ ми вървеше бавничко, но щом навлязох в историята и свикнах с термините и героите, нещата потръгнаха. Тъй като Бри е чернокожо момиче, в романа са засегнати теми като расизма и не в една сцена Бри бива подценявана или пренебрегната заради расата си. Чудех се дали да дам на романа 3,50 или 4 звезди, но заради финала и разкритията, които бяха направени, дадох по-високата оценка и чакам с нетърпение следващата книга.