Завръщаме се във Великолепния север, където Еванджелин отново ще трябва да е в екип с Джакс, за да помогне на Аполон. Аз самата имах високи очаквания, защото всички казваха, че „И заживели вечно нещастни“ е по-добра и за пореден път мнението ми, че в поредиците втората книга е най-добра, се затвърждава.

Еванджелин не се отказва от търсенето на лек за Аполон. Напълно наясно е, че отношенията ѝ с принца няма да са същите и сигурно няма да имат общо бъдеще, но тя не може да го остави да страда и да живее в това състояние на сън. Затова приема да работи отново с Джакс, но този път тя е по-внимателна и подозрителна към него. Поставя под съмнения нещата, които ѝ казва, и сама търси истината. Всички опасни ситуации, в които попадна Еванджелин, я направиха по-предпазлива и съобразителна. Продължава да вижда доброто във всеки, наивността ѝ не е намаляла и все още вярва в любовта, но осъзна, че трябва да се бори за нея и да мине през всякакви изпитания, за да я докаже. 

Приятна изненада беше появата на вампирския лидер и орисия Хаос. Той желае да премине през Арката на Валор, но мотивите му са неясни почти през цялата книга. Помогна с каквото можа на Еванджелин и на моменти забравях, че той е хищник и не изпитва никакви скрупули да манипулира хората. Дългото му познанство с Принца на сърцата ме караше да се замислям за тяхното минало и откъде всъщност се познават. Оказва се, че спомените за младините им са се запазили под формата на небезизвестните приказки от Великолепния север.

Звездата в романа обаче безспорно е Джакс. Може и да нямаме глави от негова гледна точка, което за мен е голям пропуск, но мистериозният му образ с всяка изминала глава бавно се разкрива. Налице са познатите ни упоритост и пресметливост, които са запазена марка на Принца на сърцата. Разкрива се как той е планувал цялото идване на Еванджелин във Великолепния север и нейната роля в отварянето на Арката на Валор. Това, което не е предвидил, са чувствата, които изпитва към нея. Със студеното си поведение иска да я отблъсне, но именно ситуациите, в които Еванджелин бе наранена, показваха колко силно я закриля и се страхува за нея. 

Стефани Гарбър продължава в същия приказен стил да ни пренася в сюжета, който със сигурност е динамичен и интересен. Живея за увлекателните и цветни описания на местата, които Еванджелин посети, на дрехите, които облече и вижда, и храната, която опитва. Винаги се интересувам от мистериозни образи и следователно исках да науча колкото се може повече за семейство Валор и се радвам, че Гарбър не ме разочарова и в това отношение.

Финалът е брутален. Въпреки че предварително знаех как ще свърши, изпитах множество емоции - неверие, гняв, тъга. Но и надежда, защото Еванджелин заслужава своя щастлив край и вярвам, че Стефани Гарбър ще ѝ го даде.

Ревю на първа книга - тук.

Хана Грейс се превърна в един от любимите ми романтични автори, защото създава многопластови герои, чиято връзка се изгражда на споделяне и доверие. Засяга сериозни теми, но ги поднася по един ненапрягащ начин. Отделно не товари читателя с любовни драми, които могат да се разрешат с обикновен разговор. 

„Пламенна“ обръща внимание на тихия и съобразителен Ръс. Той предпочита да мълчи пред това да говори, трябва му време, за да се отпусне пред нови хора и не обича да е в центъра на вниманието. Всъщност това са доста общи черти с мен и дори без тях щях да го харесам, защото е толкова сладък, внимателен и мил. Ръс има проблеми с баща си и те са се отразили на самочувствието му. И лятната работа в „Медени поля“ му дава идеалната възможност да стои надалеч от родителите си и да обърне внимание на себе си и нуждите си. Самата Аврора постепенно стига до сърцето му и заради нея той е готов на всичко. Благодарение на разговорите с нея, Ръс осъзнава и признава всичко, което му тежи. Детството му не е било идеално - трябвало е да бъде перфектният син, за да може баща му да не му обръща внимание. Чувства се недооценен и с изминалите години трупа лошите чувства и мисли зад дебели стени, които Аврора пропуква.

В „Ледоразбивачка“ Нейт вече бе приобщен от съотборниците си и се чувстваше удобно в тяхната компания. Ръс обаче все още не чувства напълно на място сред тях - мълчи и стои настрана. Момчетата от хокейния отбор обаче се превръщат в семейството, което той е избрал. Да, минава доста време и има множество вътрешни терзания, но накрая Ръс се доверява на Джей-Джей, Хенри и Роби и споделя за проблемите си. А те не го съдят, а приемат задачата да му покажат, че той си заслужава.

Растейки, Аврора се забърква в какви ли не неприятности, за да привлече вниманието на баща си. В повечето пъти безуспешно. Пред повечето хора показва дивата си и лъчезарна страна, но само най-добрата ѝ приятелка знае колко наранена, объркана и омаловажена се чувства. Има проблеми с отхвърлянето и това е причината никога да не е била в сериозна връзка. Иска да бъде желана от някого и физическите взаимоотношения ѝ позволяват да се чувства приета. Нейната причина да се завърне в „Медени поля“, този път като наставник, е да си припомни единственото място, на което се е чувствала истински щастлива. Желае да се промени и да спре да взима решения, продиктувани от силните емоции, които изпитва от чуждите решения. 

„Пламенна“ сменя колежанската обстановка с тази на летния лагер, но отново я има темата за откриването на семейство сред приятели. Отново показва, че един от ключовете за успешна и здравословна връзка е споделянето. Запознанството между Ръс и Аврора започва страстно, но дълбочината на отношенията им се гради постепенно и със споделянето на всяка тайна, криеща се в сърцата им.

Ревю на първа книга - тук.

Израснала съм с всякакви древногръцки митове и легенди и реших, че е време да се запозная с творчеството на Дженифър Сейнт, която черпи вдъхновение от споменатите митове и ги разчупва през своята призма, за да ни ги представи по-различни истории от познатите ни.

Една от множеството дами, засенчени от подвизите на гръцките герои, е Ариадна. Първата половина на детството ѝ преминава в забавления с майка ѝ и сестра ѝ. До момента, в който се ражда Минотавърът. Ариадна се опитва да даде обич и подкрепа на издънката на семейството, което се появява заради неуважението на цар Минос, чиято цена плаща неговата добросърдечна съпруга. Затова, когато се появява Тезей, решава да се опълчи на семейството си и да му помогне. По този начин смелата и храбра част от образа ѝ изпъква и от този момент нататък поставя себе си и своите желания на преден план. А в последствие Ариадна изпълнява още две роли - на съпругата и майката. И тя много добре се справя с тях, защото винаги подкрепя съпруга си и защитава децата си. 

Дженифър Сейнт слага женския образ на преден план в книгата си и чрез митовете, които се разказват на Ариадна, показва, че дори невинни жените биват наказани заради мъжките дела. И с напредването на историята героичният образ на Тезей се променя. Показва колко алчен, себичен и безмилостен е всъщност. Живее за странстващите си приключения, при които побеждава различни митологични същества, но и сее разруха. Като негова противоположност се явява богът на виното и плодородието Дионис. Благодарение на него, Ариадна отново започва да се наслаждава на живота. Той винаги е усмихнат, весел и игрив. Неговите последователи се радват на всякакви блага, но идва момент, в който Дионис е заслепен от желанието си всеки грък да се включи в неговия култ. И това му желание му изиграва лоша шега. 

Началото на книга ми потръгна мудно и трудно. Увличането на критската принцеса по атинския принц беше прибързано и недообмислено, най-вече при условие че Ариадна бе запозната със съдбата на Скила. Така и не се обясни защо Тезей изоставя Ариадна на Наксос. Приятна изненада бяха главите на по-малката сестра Федра, която от втора дъщеря става атинска кралица. Тя също преминава през доста изпитания и роли. Трябва да се научи как да бъде съпруга на владетел, който се интересува повече от подвизите си, отколкото от управлението на град. Самата Федра обаче е по-добра като кралица, отколкото като майка. Образът ѝ е повърхностен и самата тя, сравнявайки я с по-голямата ѝ сестра, е лекомислена. Затова в даден момент главите ѝ ми станаха безинтересни.

Въпреки забележките ми се насладих на комбинацията от различни митове, които заедно създават история за борбата на жените да се отделят от влиянието на мъжете и да не плащат за чуждите грешки и решения.