„Проектът „Аве Мария“ от Анди Уеър

Покрай филма с Райън Гослинг всички започнаха да говорят за романа „Проектът „Аве Мария“ от Анди Уеър. Желанието ми да гледам адаптацията породи в мен друго желание – първо да прочета книгата. Знаем поради какви причини. Не съм почитателка на научната фантастика, защото се губя в научните обяснения. Признавам, че не схванах в подробностите всичко, което е написал Анди Уеър, но разбрах основното, а и без това централната линия е приятелството, което главният герой изгражда с извънземния си другар. 

Ученият Райланд Грейс се буди в космически кораб без да помни как и защо се озовал в космическия кораб и каква е мисията му. Нито той, нито читателят е запознат с фактите, довели до заминаването му в космоса. Чрез периодични ретроспекции обаче разбира, че Земята е заплашена от катаклизъм, който ще се причини от намаляването на енергията, която планетата получава от Слънцето. Вредителите са астрофагите – микроорганизми, които крадат от енергията на Слънцето, за да я използват за пътуване до Венера, където използват въглеродния диоксид от атмосферата, размножават се и след това се връщат в орбитата на Слънцето. Този процес се повтаря до безкрай. Единственият плюс е, че със складирането на енергията астрофагите се превръщат в батерия, която да захранва Земята в продължение на много дълъг период от време. Световните лидери сформират екип от учени, които да намерят решение на проблема. Те откриват, че звездата Тау Кита е незасегната и Райланд е принуден да замине на мисията. Когато стига до желаното местоположение, разбира, че не е единственото същество, търсещо отговори.

Допадни ми, че човекът, който е избран да спаси човечеството, не е герой. Грейс е обикновен учител в основното училище, който със страст запознава учениците си с природните науки. Най-голямата му сила е адаптивния му научен ум. Притежава уникалната способност да запазва дедуктивното си мислене в критични ситуации – успява да изчисли гравитацията само с подръчни материали или пък да създаде лингвистичен софтуер от нулата. Същевременно се ужасява от провала. Грейс е имал чудесни шансове да преуспее в научните среди, но след негативните отзиви за негов труд, се отказва от тези среди и се мести в училище. По-късно, когато го принуждават да лети до Тау Кита - еднопосочен полет поради неналичието на достатъчно гориво за връщане, той отказва, защото иска да живее. Дълго може да се дискутира до колко отказът му е егоцентричен избор, но няма как да се отрече, че Грейс е човек със своите страхове, грешки и стремежи. 

Грейс тъне в самота и когато попада на друг космически кораб е колкото развълнуван, толкова и предпазлив. Не знае дали обитателите на този кораб са дружелюбни, или враждебни. Вместо опасен хищник, Камен се оказва изключително мирен, цивилизован и феноменално интелигентен космически инженер. Той е жител на планетата Ериду и принадлежи към вид, който няма зрение, възприема околната среда чрез звук и вибрации и притежава много различен вид от този, който ние, земляните, предполагаме. Представете си същество, което наподобява огромен каменен паяк, и ще разберете как изглежда Камен. В началото нито един не разбира другия и не знаят дали могат да си имат доверие, но и двамата се стараят и постепенно се учат да комуникират, като всеки науча езика на другия, разменят научните и биологичните знания на народите си и се превръщат в чудесен екип. Грейс опознава Камен и разбира колко е емпатичен, любезен, социален и дълбоко привързан към идеята за приятелство и дълг.

„Проектът „Аве Мария“ включва всякакви биологични, физични и научни обяснения, но благодарение на достъпния начин, по който се обясняват, всеки от нас може да ги схване. А хуморът и шегите, споделени от Райланд, разтоварват напрежението и правят историята още по-човешка, въпреки космическия ѝ мащаб.