Анотацията на „A Study in Drowning“ подготвя читателя за среща с мрачно имение, семейни тайни и митове за Вълшебния народ. И романът не само успешно отговаря на dark academia, но и вплита други, по-сериозни теми.

Изненадах се приятно, когато разгърнах романа и осъзнах, че Ава Рийд се е постарала да създаде нов свят, в който две държави, със своите митове и суевершия, в продължение на години имат търкания помежду си. Митологията е вдъхновена от Уелс и по-конкретно от всичките истории за феи и елфи. Така в книгата се включват идеите за това как фолклорът допринася за националната идентичност и как той може да е в основата на всякакви суеверия в една модерна държава. Заинтригувах се от Спящите - починали хора, допринесли за развитието на Лир, и как според преданията тяхната сила предпазва страната по време на дългодишните битки. 

Ефи намира утеха и разбиране еденствено в най-популярната творба на Емрис Мирдин. „Анхарад“ е история за смъртно момиче, което първо се влюбва, а след това побеждава Краля на феите. Именно „Анхарад“ е причината Ефи да желае да учи литература, но не ѝ позволяват заради сексистките правила в университета. Затова тя записва архитектура, където мисленето не е по-различно и ежедневно се изправя пред сексизма и трябва да се бори, за да се доказва. Оставя се да бъде потъпквана и подценявана за това, че е жена. До момента, в който не получава проекта да реновира имението на великия автор и тя осъзнава, че това е нейният шанс да се докосне до потайността на Мирдин. Харесах Ефи в известна степен и разбирам, че несигурността ѝ и плахите решения, които взима, са породени от миналото ѝ и начина, по който се отнасят мъжете към нея, но авторката не се възползва докрай от възможността да доизгради образа ѝ. Не я направи тази силна и независима жена, която би била след разбирането на истината за творчеството на Мирдин.

Светът в „A Study in Drowning“ също е вдъхновен от Англия и Уелс през средата на миналия век, когато жените са осъзнали, че искат да са нещо повече от съпруги и домакини. Въпреки че Ефи идва от сравнително заможно семейство, тя е тормозена, пренебрегвана и омаловажавана и то в образователна институция. В много отношения обаче жените показват повече мисъл, творчество и умения, отколкото мъжете. Благодарение на самата Ефи се разбира истината за романа на Мирдин. За да не ви разваля удоволствието от четенето на „A Study in Drowning“, само ще кажа, че и зад образа на Анхарад - момичето, което надхитрява Краля на феите, стои още една неразбрана и недооценена жена, чийто живот е управляван от мъже. 

В случая с Престън авторката иска да покаже, че дори и да си мъж също може да си аутсайдер. Да, той е приет да учи литература и му позволяват да чете всичко на Мирдин, но истината е, че като плод на смесен брак и с баща, който не е от Лир, Престън е изолиран в определени ситуации. Затова и толкова добре разбира какво преживява Ефи. Поради тази причина трябва да му отдадем нужното, тъй като без неговата подкрепа Ефи нямаше да намери нужната сила да се бори за себе си и своите интереси. Двамата се откриват и въпреки че първоначално не се разбират, се оказва, че са преминали през сходни трудности и това им помага да се сближат и заедно да разрушат наложените стереотипи. Трябва да призная обаче, че съвсем спокойно Престън можеше да си остане като другар в мисията, който да е защитник на женските права.

В обобщение ще кажа, че „A Study in Drowning“ ме остави със смесени чувства. От една страна, харесах историята и обстановката на рушащо се имение, намиращо се на върха на скала, която може всеки момент да потъне. В същото време обаче има множество минуси. Ще започна с магията и нейните Спящи, които само са споменати и нищо повече. Няма информация кои са останалите Спящи и как всъщност способностите им влияят на защитата на Лир. Карта на света липсва. Много пъти съм казвала, че при един фентъзи свят тя задължително трябва да присъства. Авторката така и не използва успешно потенциала на Краля на феите. Отделно каква бе тази „битка“ между Ефи и митичния крал? Не мога да бъда убедена, че такова могъщо същество е победено толкова лесно и напълво случайно, бих добавила.

По принцип не съм сезонен читател, но настъпили септември вече съм на есенна вълна и тогава най-много се наслаждавам на готическите, паранормалните, мрачните и уютните романи. Затова реших да споделя с вас част от книгите, които да прочетете този месец и да се подготвите за есента.

В „Един тъмен прозорец“ има от всичко - магия, мистерия, интриги и любов. Рейчъл Гилиг създава свят, в който мъглата е подчинила на волята си хората в кралство Блъндер. Магията е забранена, но нищо не може да я спре и идва под формата на инфекция. Който оцелее от заразата, получава магически способности. Допадна ми, че има някаква цена, която трябва да се плати за магията. По този начин обстановката е по-тъмна и опасна, с което да се поддържа готическата атмосфера на историята. 

Цялото ревю - тук.

Странна, мрачна и зловеща книга, която разказва историята на три сестри, които в навечерието на Нова година изчезват за секунди от погледите на родителите си, но се завръщат месец по-късно. На пръв няма нищо различно в децата освен последващата промяна на цвета на очите и на косата им. Сред увлекателните описания, интересните взаимоотношения между сестрите и мистериите за разкриване ви очаква тъмна и гротескова история за това какво се случва, когато хората изчезват сред врати, които преди са водели някъде, но сега водят някъде другаде.

Цялото ревю - тук.

„Мамник“ вплита в себе си фолклор, атмосфера на българското село и елементи на лек хорър. На пръв поглед това може и да не е обещаващо съчетание, но авторът успешно представя идеите си и изгражда обстановката и героите по такъв начин, че те да допаднат на читателите. Лично на мен много ми харесаха народните поверия и песни, от които всъщност Васил Попов е черпил вдъхновение. Успях да се потопя не само в съвременното трънско село, но и в онова от миналото, когато българите са се борили да си върнат части от България. Онова минало, което осъжда стотици семейства и приятели да се разделят и множество българи да приемат западната ни съседка за своя нова държава.

Цялото ревю - тук.

Къщата на самотния остров, намиращ се в близост до корнуолския бряг, е единственото място, което малката и голямата Дейзи приемат за дом. Къща, която пази огромна тайна. И докато не се разкрие, няма как да се разбере мотивът на убиеца, който е решил да затрие семейство Даркър. Паралелно на настоящето, под формата на видеокасети и спомени на Дейзи, се вниква в миналото на семейството, което определено не е светло и безпроблемно.

Цялото ревю - тук.