Както всяка година, класацията я завършвам с пост, предназначен за следващата година. Въпреки че имам доста непрочетени книги, се вълнувам за тези, които ще излязат през 2025г. на българския и чуждестранния пазар. Аз обаче ще се спра на романите, които ще срещнем при родните ни издателства.

Ава Рийд се вдъхновява от героинята на Шекспир и решава да я направи централен образ в книгата си. Признавам, че авторката не ме впечетли толкова, колкото се надявах, но съм готова да ѝ дам още един шанс, тъй като в анотацията на „Лейди Макбет“ се загатва за магия и окултни практики, а аз съм почитателка и на двете. 

Романът доста нашумя в социалните мрежи и с готовност искам да разбера дали хвалебствията са заслужени. Главната героиня оцелява заради кражбите, които извършва, до деня, в който се среща със Смъртта и отваря портал към непозната ледена земя. Озовава се в центъра на вековен конфликт и по погрешка се обвързва с воин на феите. Анотацията е интересна и силно се надявам да няма много клишета. 

Една от най-добрите книги за 2024г. е „Шест алени жерава“ от Елизабет Лим. Все още не съм довършила дуологията и не съм прочела новелата, но нямам търпение новата за българския читател книгата на Лим за излезе. Доколкато знам тя също се развива в познатия ни свят, но в друга страна и проследява мечтата на едно момиче да стане най-великата шивачка. В романа ще има магически рокли, мистериозен чародей и харизматична героиня.

Тук имам предвид юбилейното издание, в което първата част от поредицата ще бъде редактирано от Цветелина Владимирова. Голяма почитателка съм на приключението на Ксения, отвеждаща я в Русия и в света на магия и вампири. Заради хубавите спомени, които имам от трилогията, а и заради фактът, че това са първите юбилейни издания на книга от български автор, няма как да не се нарадьт на лавицата вкъщи.

Поредицата „Летописите на Светлината на Бурята“ е намислена да бъде разделена на две части с по пет книги, като времето между тях ще е десетина години. Следователно с „Вятър и истина“ се слага край на един цикъл, чието продължение ще видим чак след написването на „Мъглороден“ ера 3. С огромен интерес ще проследява битката на Далинар, стремежа на Одиум и оцеляването на Шалан, Каладин и другите герои.

В предишнта класация ви представих ви книгите, които ми направиха силно впечатление и се превърнаха в любими за 2024г. Време е и за персаножите. 

Как да не харесаш милата и срамежлива Крис. Понякога е по̀ детски наивна, но в никакъв случай глуповата. Въпреки срамежливата си и плашлива страна вътрешно Крес е силна личност, защото не само заглушава страха си, за да се отдаде на интереса си към новото, но и неведнъж борбеността ѝ излиза на преден план, когато някой от приятилети ѝ е в опасност.

Братът на змея закрилник Пламен е представен като един от злодеите в трилогията. За мен обаче той по-скоро има няколко лоши черти, излизащи на преден план заради баща му. Ясно показа, че в себе си има чувство за дълг и сега е готов да поправи всичките си грешки от миналото.

Харесах образа му толкова много, защото има дълбочина. Миналото му, семейството му и обичта му към Айрис се показват пласт по пласт и в даден момент осъзнаваш какъв невероятен мъж е. Опитва се всеячески да предпазва Айрис, но без да я ограничава. Не се страхува да покаже чувствата си и винаги намира правилните думи.  

Не случайно написах „Две преплетени корони“, а не „Един тъмен прозорец“. Причината за решението ми е, че във втората книга от дуологията се разкрива повече от Айони. Виждаме колко неотстъпчива и предана може да бъде. Взима ясни и смислени решения, дължащи се повече на разума ѝ, отколкото на сърцето ѝ. Това обаче не означава, че не е готова да се бие докрай за любовта си.

В този пренаситен от вироглави и многознаещи героини жанр Орая е глътка свеж въздух. Определено е упорита и твъдоглава, но внимателно премисля ситуациите преди да предприеме някоя стъпка. Много добре познава уменията си и знае кога трябва да отстъпи и кога - да се бори. Въпреки че е отгледана от вампир, не е забравила какво е милост, състрадание и почтеност. 

Тази година коледното настроение ме обхвана от рано и реших, че е време и аз да прочета някоя коледна книга. Спрях се на „Коледна тайна“, защото отдавна я заглеждам и исках именно с Карън Суон да започна коледното си приключение. 

Седмиците преди Коледа консултантката по проблеми Алекс Хайд се отправя към остров Айла, Шотландия, за да помогне на компанията „Кенталън“ - дестилационната фабрика, произвеждаща опушено шотландско уиски. Задачата на Алекс е да проведе няколко сесии с проблемния шеф и за празниците да се е завърнала към ежедневието си. Само че тя подценява Локлан и цялата ситуация. Въпреки че така и не успях да усетя връзка с главната героиня, трябва да споделя, че Алекс е много интелигента и начетена жена. Компентността, която притежава, определено са получени през годините опит с клиенти от различни сфери. А когато работиш с богати, заети и високомерни хора, се научаваш да си търпелив и неотстъпващ. Към края на романа обаче доста се подразних от неуместното ѝ мешане в ситуация, която не я задягаше.

Локлан Фаркар е от тези мъже, които искаш да са ти приятели, но не и врагове. Приятел, защото винаги ще ти помогне и ще те подкрепи. Враг, защото няма да се пречупи пред трудностите на живота и да се откаже, докато не постигне своето. Миналото му е го е направил неприветлив, груб и инатлив. Дълбоко в себе си Локи обаче е самотен, наранен и дори неуверен, когато стане въпрос за отношения с хора. Представен е като потаен мъж, с което напълно мога да се съглася, защото не разбрах кога се появиха чувствата му към Алекс. Като цяло не усетих химията помежду им и връзката им за мен е несполучлива откъм изграждане и задълбочаване. 

Основният сюжет се преплита с друга сюжетна линия, разказваща за потопен американски кораб до брега на Айла по време на Първата световна война. Един от оцелелите оставя отпечатък върху живота на един от местните жители и в това се крие тайната, която всеки читател очаква да научи. Сюжетната нишка е доста кратка и именно заради това за мен е ненужна. Разкритието ѝ донесе излишна драма. Като се замисля, нищо коледно няма в „Коледна тайна“. Така че ако очаквате семейни моменти и коледна атмосфера, няма да ги получите. Съвсем спокойно може да прочетете романа през всеки друг месец от годината.

Признавам, че ударих греда с първата коледна книга за декември. Героите не успяха да ме впечатлят, сюжетът бе муден и безинтересен. Очаквах повече описания на Шотландия и местните обичаи. Даже на моменти забравях къде се развива действието. Ще завърша с нещо положително обаче и то е богатата информация за езика на тялото, човешката психология и производството на шотландско уиски, която получих от Карън Суон.

Аз съм романтичка по душа. Затова и толкова се наслаждавам на роментъзито, ако романтиката е в границата на нормалното, а не да се прекалява с драмите. Затова нямаше как да не ви представя двойките, които спечелиха сърцето ми. 

Дийн е Роузи са двойката, за която не предполагах, че имам нужда да чета. Дийн печели симпатии със своя забавен и дружелюбен характер. Може да е играч от класа, но намери ли правилното момиче, е готов на всичко за нея. Всеки ден от живота на Роузи може да ѝ е последен. Но тя избира да го живее пълноценно. Бори се за работата си, бори се за дъха си, бори се за любовта си. Роузи, с нейната сила и светлина, е истински вдъхновител за всеки, който страда от неизлечима болест. 

Тези персонажи са от онези двойки, които искаш да видиш заедно, но не знаеш дали им е писано. Имайки предвид че Принца на сърцата е прокълнат никога да не открие истинската любов, е трудно да си представим, че именно Еванджелин ще пропука сърцето на орисията. С добрината си и детската си наивност обаче тя го прави и неведнъж ставаме свидетели как Джакс омеква и поставя нейната защита и благополучие на първо място.

Отношенията им започват толкова бавно и плахо. Успяват да се опознаят далеч от императорския дворец и това им позволява да се държат като себе си. Шиори впечатлява със своята остроумност и прямота. А на свой ред Такан е прекалено щедър и справедлив за наследник. Имат не един нежен момент и винаги ми ставаше много приятно, когато Такан закриляше Шиори. 

И Бряст, и Айони са пешки в чужда игра. Никой от тях не е подозирал, че ще се влюби в другия. Но докато търсят Картата на Девицата, се опознават и виждат колко наранени и травмирани двамата. Харесвам ги, защото са непринудени и честни персонажи, които в даден момент са искали да извършат добри дела. Споменавам и химията помежду им, която след втората половина на „Две преплетени корони“ е осезаема.

Ребека Рос представя една пламенна любов, която напук на войната и всичките страдания разцъфва в нещо красиво и неразрушимо. Похватът с писмата е чудесен, защото Айрис и Роман започват да се влюбват в душата на другия. Допълват толкова перфектно, защото и двама намират утеха в думите и историите. Знаят какво е да бъдеш погълнат от статия и събирането на информация. Любовта им е в най-чистата си форма, тъй като са готови на всичко, за да бъдат до другия - нито позиция в популярен вестник, нито война би ги разделила.

Напоследък издателствата започнаха да ни заливат с красиви издания, допълнени с цветни порезки. Надявам се обаче това с порезките да не стане тенденция, защото аз ги свързвам именно с юбилейните издания. Малко се отклоних от темата, защото тази класация е посветена на кориците, които привличат читателя още от пръв поглед. 

5. „Божествени съперници“ - ах, тези двамата и тяхната стопляща любов. Ключовият детайл - писмата, са така хванати, че ясно се показва колко са важни за героите.

4. „Съдба, написана с кръв“ - тази корица крещи скандинавска митология. Показва и главната героиня, представена като все още покорна и търпелива жена, която не знае пред какви трудности ще се изправи.

3. „Проклятие за истинска любов“ - тези малки детайли са толкова възхитителни. Сърцето, вълчата лапа и отварата са частици от сюжета, а цветните витражи само допълват магическите нотки на цялата поредица.

2. „Змей побратим“ - гледката на Белоградчишките скали, над които летят змейове, няма как да не спечели моето видинско сърце.  

1. „Предания за Олимп“ - розовото и синьото така хубаво се допълват. Няма как, когато я погледнем, да не видим как са изобразени Персефона и Хадес, показващи противоположните страни, на които се намират. А на живо корицата е още по-красива. 

С „Кралят пастир“ си припомних колко е приятно да чета дуологии - няма ненужни сцени, драми и проблеми. Не забравям героите и техните цели.

Героите, играещи второстепенни роли в „Един тъмен прозорец“, сега излизат на преден план. Айони винаги е била истинска в емоциите, които показва, и делата, които извършва. Нейната душа е добра и заради това иска да помага на всеки в нужда. Това е и причината да се съгласи да се омъжи за престолонаследника на Блъндер. Преди да пристигне в замъка тя често е усмихната и жизнена и с честността си печели одобрението на околните. Картата на Девицата обаче ѝ отнема способността да чувства истински. Става по-сдържана и хладнокръвна, но дълбоко в себе си е старата Айони. Малките ѝ сърдечни жестове и очите ѝ показват на принца, че не е късно да спрат действието на Девицата. 

За да оживее, Елспет се съгласява Кошмара да излезе от тъмнината на съзнанието ѝ и да поеме контрола над ума ѝ. Така тя минава на заден план и развитието ѝ като персонаж спира. Благодарение на Елспет обаче навлизаме в спомените на Краля Пастир и научаваме как са създадени Картите на Привидението, какви са били отношенията му със семейството му и как е бил предаден от приятел. Постепенно Емъри Пърсивал Таксус се превръща в Краля Пастир, а накрая и в Кошмара. Връзката между него и Елспет е толкова специална, защото той я приема като дъщеря. Грижи се за нея и я защитава така, както навремето не е направил с биологичните си деца. Същевременно Гарвин тръгва на пътешествие в издирване на Двойката Елши. По пътя той се замисля и преосмисля позицията си на капитан. Готов е да жертва себе си, за да може любимите му хора да оцелеят. Но също като гарвана, Гарвин е интелигентен и прозорлив и няма лесно да се откаже от живота.

Никой не знае какво е преживял Бряст като малък - как по-големият му брат го е малтретирал, за да го „подготви“ за болката, която картата на Косата причинява при по-дълго използване. Той обаче се изправя пред нея и вместо да стане зъл и жесток като семейството си, прекъсва порочния кръг. Отказва да използва Косата върху невинни хора, за да им пречини страдание, но стане ли въпрос негов скъп човек да бъде наранен или заплашен не се колебае да извади картата. С всеки набег срещу Короната показва колко непокорен, справедлив и лоялен е той. Качества, достойни за един крал.

Признавам, че много ми хареса идеята романсът между Гарвин и Елспет да бъде изместен от този на Бряст и Айони, защото по този начин успях да опозная още по-добре последните двама. Миналото на Кошмара се разкри и се разбра какво е жертвал, за да създаде Картите. Единствените минуси са, че в средата на книгата имаше някаква монотонност и чаках нещо да се случи. Отделно се обърквах, когато главите на Елспет бяха в единствено число, а тези на останалите герои – в трето.

В заключение ще напиша, че истински се насладих на дуологията. Ако ви се чете интригуващо фентъзи с многопластови персонажи, вярвам, че дуологията „Кралят пастир“ е за вас.

Ревю на първата книга - тук.

С появата на ТикТок и като цяло социалните мрежи някои книги нашумяват без реална причина. Аз съм попадала на романи, които отговарят на високите очаквания, но има и такива, които 

Много се разчу за този dark academia роман, който впечатлява с мрачно имение, семейни тайни и митове за Вълшебния народ. Бях се подготвила да попадна в добре обоснована магическа система, но освен няколкото изречения за Спящите и тяхната функция, друга информация липсваше. Действието беше мудно и авторката така и не използва успешно потенциала на Краля на феите. Отделно каква бе тази „битка“ между Ефи и митичния крал? Не мога да бъда убедена, че такова могъщо същество е победено толкова лесно и напълво случайно бих добавила. А любовните отношения са нескопосани и ненужни.

Тези класации са причината да обърна повече внимание на фен артовете и да се реша да правя цели постове, посветени на различни поредици. В тях мога да ви показвам повече от пет и да видите как различните артисти виждат героите. Днес обаче съм ви подготвила няколко на брой, като с почти всички герои от показаните по-долу съм се срещала през 2024г.

Това е първата ми среща с Елизабет Лим и още с първите страници останах впечатлена от стила ѝ на писане, описващ интересни герои, магически места и вкусни храни. Преплитащата азиатска митология с преразказа на „Дивите лебеди“ дава основите на разнообразен фентъзи свят.

Магията в Киата е забранена. Кръвникът има възможността да освободи демоните, които са затворени в планината, и да върне магията в империята. Това е причината повечето магьосници да бъдат убивани преди да навършат пълнолетие. Характерното за кръвника е, че може да отдаде част от душата си в неодушевен предмет и по този начин да създаде нов живот. В дълбините на морето Тайджин е кралството на драконите, които не отговарят дори пред боговете. Те са хитри и жестоки същества, помагащи на хората само ако имат изгода. Тяхната магия се крие в перлата им. Дадат ли част от перлата си на човек, той получава магически способности. 

Като част от императорското семейството Шиори расте на воля. Прави пакости и се закача с по-големите си братя. Растейки, тя се превръща в остроумна принцеса, която обича да се забавлява и да твори. Често не се съобразява какво говори и дали би наранила някого с думите си. Въпреки тези си минуси Шиори всъщност е една лъчерна и добра личност, която би направила и невъзможното, за да помогне на хората, които обича. Например, заема се да развали проклятието, хвърлено върху нея и братята ѝ. В продължение на месеци е принудена да не изрича нито една дума и всеки потиснат стон на болка, отчаяние или радост е една малка крачка към каляването на принцесата. Научава се на трудолюбие, кураж и смелост и сама осъзнава колко разглезена и на моменти повърхностна е била. 

Вярвам, че Райкама заслужи да я спомена в ревюто, за да обърна внимание на ролята ѝ като доведена майка. Въпреки проклятието тя обича децата на съпруга си. Самата Шиори споделя, че е имала топли отношения с нея, когато е била дете, а принцовете не казват лоша дума за Райкама. Съпругът ѝ я обича, уважа и цени заради лоялността и мъдростта ѝ. Драконът Серо е заинтригуван от Шиори и затова ѝ предлага да я обучи на магия. 

Няма как да не спомена и принц Такан, който с проявената щедрост, справедливост и любезност към Шиори печели сърцето ѝ. Може и да е роден за наследник на рода, но душата му е творчески настроена. Прекарва свободното си време в рисуване, пеене и четене на поеми. Внимателно премисля положението преди да действа и е готов първо да изслуша преди да прибърза със заключенията. Тази негова внимателна страна обаче изчезва, когато стане въпрос за семейството му или Шиори и на първо място поставя тяхната безопасност.

Лично аз нямам забележки към романа. Само и единствено, че не я прочетох по-скоро. Информацията за света и героите се дава плавно и това позволява ориентирането в света също да става постепенно и объркването да е минимално. „Шест алени жерава“ не само е забележителен фентъзи роман, но и засяга темите за семейството, себеизрастването и отказът от борбата срещу неправдата.

Заедно с интересния сюжет искам в един роман да има герои, които изправяйки се пред трудности, те да ги променят към по-добро, да израстват. В повечето случаи персонажите се развиват в рамките на две-три книги, но има и такива, в които в рамките на само един роман се забелязва положителната промяна. 

Признавам, че развитието на Сигна се дължи, поне в „Беладона“, на прозрението ѝ, че не трябва да се държи по различен начин, за да бъде харесвана. Отгледана от множество настойници тя иска да открие своето място във висшето общество. В един момент обаче осъзнава, че дълго желаната свобода е много по-важна от хорското мнение.

Под маската си на заяждаща се разглезена принцеса, стои неувереността и тежестта на взетите от родителите ѝ решения. В един момент мразех Дария заради държанието ѝ, а в друг – се възхищавах на смелостта и лоялността, с която се бореше за себе си и приятели си. Затова смятам, че тя е една от най-сложните героини, които Л. Дж. Шен е създавала. 

Ако не сте чели книгата, прескочете този абзац, защото ще се спойлнете. Много пъти съм споделяла, че не съм почитателка на Неста от началото на „Двор от сребърни пламъци“. Тя обаче претърпява истинско израстване, на което съм обърнала внимание в ревюто си на романа. Днес ще наблежна на Неста от „Дом на пламъци и сенки“ и впечатленията на Брайс от нея. Неста се държи като истинска валкирия, която е готова да защити дома си. Достоен боец, срещу когото Брайс с удоволствие ще се изправи.

Първоначално Лиска се страхува от магията си и я е затворила надълбоко в себе си. Но колкото повече време прекарарва в Къщата под самодивското дърво, толкова повече се отваря към Лесник и дарбата си. Започва да изразява мнението си без да се притеснява от това какво ще си помисли пазителя на гората. Превръща къщата в истински дом и се изправя пред зъл древен бог, за да помогне на мъжа, когото обича. 

Ето пример как само в рамките на една книга герой може да претърпи катарзис. Шиори не е някоя злономерена принцеса, но е инатлива и разглезена. Впоследствие се научава на трудолюбие, кураж и сила. Най-хубавото е, че тя самата осъзнава лошите си качества и признава как трудностите са я променили към по-добро. Винаги е била близка с по-големите си братя, но опита ѝ за развалянето на проклятието показва колко много ги обича и как би направила и невъзможното, за да ги освободи от облика им на жерави. 

Тази година успях да надмина броя на книгите, който си бях нацелила в Goodreads. Въпреки това романите, които истински ме впечатлиха, са около десет-петнайсет. И от тази бройка ви представям петте, на които най-много се насладих. 

Може и да ви е писнало от дракони, но ви уверявам, че „Когато луната се излюпи“ няма нищо общо с „Игра на тронове“ и „Четвърто крило“. Нека да започна със света - планета, разделена на третини - Изгарянето, Загубата и Сянката. Всяка от тези области е населявана от различни видове дракони, с които елфите създават връзки. Няма толкова динамичност, а по-скоро сюжетът се фокусира върху опознаването на героите и атмосферата. 

Ревю на книгата - тук.

Въпреки високите си очаквания книгата ме впечатли много повече. Кариса Броудбент е създала интригуващ свят, в който вампирите са представени в истинската им ужасяваща страна. Орая, отгледана от краля на едно от вампирските кралства, желае да погребе завинаги човешката си същност. До момента, в който не среща Рейн и не осъзнава какво е напът да загуби. В романа има напрежение, тайни и страсти.

Ревю на книгата - тук. 

В този роман на Ребека Рос може да се открие от всичко по много – митология, препятствия, приятелства и любов. Чрез красивите и магнетични описания авторката представя една пламенна любов, която напук на войната и всичките страдания разцъфва в нещо красиво и неразрушимо. И двамата герои изпитват страх, но не се отказват, а се борят за истината. Друга тема, която се засяга в романа, е намирането на ново семейство. Такова, което не е създадено с кръв, а е избрано. 

Ревю на книгата - тук.

Истински съжалявам, че толкова дълго отлагам прочита на „Шест алени жерава“. Може би това се дължеше на леко трудното начало, докато се ориентирам. Трябва обаче да призная, че още от първите страници останах впечатлена от стила ѝ на писане, описващ интересни герои, магически места и вкусни храни. Елизабет Лим потапя читателя в азиатската култура, а главният герой е Шиори, която трябва да преживее сериозни препятствия, за да се промени и да осъзнае колко дребнава и разглезена принцеса е била. Компания ѝ правят хартиена птичка, намусен дракон и шест алени жерава. 

Ревю на книгата - скоро.

Мисля, че изчетох романа на един дъх, защото съдържа всичко, което обичам от фентъзито - магия, интриги и мистерии. И щипка магия, за да е доволен всеки читател. Рейчъл Гилиг създава свят, в който мъглата е опасна и заразява хората без талисмани. Който оцелее от заразата, получава магически дарби, но трябва да заплати за нея под формата на дегенерация. Колкото и интригуващо да зчуви това, още по-интересно е за проследяване умствената връзка между главната героиня Елспет и Кошмара - мрачно същество с още по-мрачно минало. Всяко описание допринася за готическата атмосфера на книгата и читателят се потапя в мъгливите гори на Блъндер. 

Ревю на книгата - тук.

Представям ви най-добрият YA фентъзи роман откъм сложен фентъзи свят и многопластови герои за 2024г.! В началото може и да се обърквах с термините, но след стотната страница започнах да се ориентирам и в един момент не можех да оставя книгата. 

Светът в „Когато луната се излюпи“ е разделен на три третини, които се управляват от трима братя. Най-северната е Изгарянето, където е много горещо и често има бури. Дом е на кососабите - дракони с шипове, люспи и бивни, чиито окраски са предимно в ръждиво, червено, златно и кафяво. Средната третина и най-голямата ивица на земното кълбо е Загубата, която е описана от голяма каменна стена. Драконите, които обитават тази земя, са известни като стопенпасти и са покрити с пера, а на лицата си имат човки. Най-южната част е Сянката, докъдето слънчевата сянка не стига, а студът и снегът са в изобилие. Лунопухите населяват областта и техните елегантни тела с черни очи и дълги копринени опашки са приспособени за суровото време. Те се реят в небето, където стоят множество луни. Луни, образувани от вкаменени дракони, достигнали края на животите си. В продължение на милион години нито една от тях не пада, докато немислимото се случва. И така започва приключението на героите ни. 

В Загубата има групировка, която се бори с тиранията от управлението на крал Кадок, но обсегът им стига до трите кралства. Рийв е част от „Рони О Елта“ като тя е наемен убиец. Намира удоволствие от работата си, защото за нея е неприемливо да се потъпкват по-слабите. Често се противопоставя на заповедите и действа на своя глава. Всичко, което ѝ се е случило, я е направило силна, независима и хитра женска, която крие уязвимостта и слабостите си, затворени в заледено езеро. Всъщност всичките ѝ спомени са потопени надълбоко и Рийв прави и невъзможното те да не излязат на повърхността. Но колкото повече време прекарва в Изгарянето и в компанията на неговия крал, толкова повече от миналото ѝ се разкрива и Рийв се опитва да балансира емоциите си. Образът ѝ е многопластов и е интригуващо за проследяване как в един момент тя може да е остроумна и дръзка, а в следващия съмненията в нея да се появяват.

Приятна изненада се оказаха няколкото глави, разказани от гледната точка на други персонажи. Вея е по-малката сестра на Каан и е също толкова упорита и прозорлива, колкото Рийв. Малкото, което видях от нея, показва колко държи на семейството си и как би направила всичко за любимите. Принцеса Кизари няма свои глави, но двете сцени с нея много добре я представят - нежна душа, която носи бремето на Етерния камък. Вярвам, че с разкритията от финалните страници Кизари ще има по-важна роля в следващата книга и заради това я споменавам.

Грубоватият и мрачен по външност Каан крие топло и любящо сърце. В началото може и да е объркващо защо толкова държи на Рийв, но с напредването на сюжета става ясно. Главите му бяха изпълнени с тъга и болка, които в продължение на години влияят на решенията му. Срещайки Рийв, Каан отново намира цел в живота си и виждайки колко наранена е тя самата, решава да е по-търпелив с нея и да ѝ даде избор. Със сигурност всяка от нас ще се влюби в персонажа му, защото Каан е грижовен, разбиращ и подкрепящ. Поставя нуждите на кралството си на първо място и въпреки че желае да си отмъсти на хората, наранили любимата му, внимателно обмисля плана си, за да не може невинни да пострадат. 

Искам да науча повече за драконите и магическата система, която всъщност е доста интересна с чуването на песните на боговете, които дават сили на героите. Връзката между дракона и ездача му също е слабо засегната и в някои от главите имах чувството, че действието тъпче на едно място. И последният минус, за който ще споделя, е инатът на Рийв, с който отказваше да научи повече за миналото си. Иначе очаквам с нетърпение следващата книга и се надявам Сара А. Паркър да даде повече информация за света и повече битки. 

С пристигането на декември месец е време и за December TOP 5. През изминалата година прочетох доста интересни книги с многопластови герои и актуални теми. Давам старт на тазгодишната класация с представянето на автори, с които за първи път се срещнах през последните месеци.

Няма как да не се съпоставя Симон Сейнт Джеймс и Дженифър Макмеън. И при двете действието се развива във Върмонт, а времевите линии отново са две на брой. Само че Симон Сейнт Джеймс пише по-увлекателно, като в „Момичетата от пансиона“ комбинира трилър, мистерия и свръхестествени елементи. 

Кариса Броудбент е първата авторка за 2024г., в чиято книга има речник, за да може читателят да се ориентира в непознатия свят. По принцип не съм най-голямата почитателка на вампирите, но тези на Броудбент са кръвожадни, непостоянни и коварни. Сред тях обаче и такива, които поставят честта и човечността си на преден план. Богинята Наяксия предлага на поклонниците си дълъг живот и свръхестествени сили. Така се появили вампирите и Обитрейс - владенията на Наяксия. И трите вампирски кралства са интересни и смъртоносни посвоему, но за момента имаме поглед само върху един от тях. 

Стилът на Елизабет Лим е толкова чуден, че направо те пренася в приключението на Шиори. Цветните описания на пейзажите, митовете и вкусните ястия само подсилваха интереса ми към романа. Преплитащата азиатска митология с преразказа на „Дивите лебеди“ дава основите на разнообразен фентъзи свят. „Шест алени жерава“ не само е забележителен фентъзи роман, но и засяга темите за семейството, себеизрастването и отказът от борбата срещу неправдата.

Определено има защо името на Сара А. Паркър да нашуми толкова много. Впечатлих се от сложно изградения фентъзи свят, магическата система с множеството термини и същества и задълбочени личности. Авторката умело преплита романтиката с политическото напрежение без да натрапва любовните драми. Друго, което ми направи добро впечатление, е, че Сара не се ограничава до една гледна точка. Да, 90% от сюжета се разказва от името на Рийв, но се включват и други герои. 

С дуологията си Рейчъл Гилиг създава сложна магическа система, базираща се на тесте карти. Използването им идва с цена, която трябва да се плати за магията. По този начин обстановката е по-тъмна и опасна, с което да се поддържа готическата атмосфера на историята. Авторката успява още с първата книга да заинтригува читателя с героите, които не са нито добри, нито лоши, а действат така, както моралният им компас им показва.