Привет! И така днес ще говоря за героите, които не съм харесала по една или друга причина. Беше ми доста трудно да намеря цели пет герои, защото в повечето случаи ги харесвам всичките...
5. Алфред ("Сол при солта")
Този герой дори не го помнех до преди няколко дена. Докато преглеждах книгите, които съм прочела и ревютата, които съм писала попаднах на него. Ще цитирам думите си от ревюто ми, с които съм описала Алфред: "За Алфред нямам какво да кажа. Той не успя да ме спечели. Да чрез него се запознах със самия кораб "Вилхелм Густлоф", за което съм изключително благодарна, но като цяло личността му не ми направи кой знае какво впечатление."
4. Серина ("Целувка в Париж")
Нямам нищо против хората, които обичат да се придържат към графика или програмата си. Аз самата съм една от тях. Но не харесвам, когато това бива изтъкнато на всеки пет страници.
3. Мехмед ("Влизам в мрака")
Това момче е толкова объркано. За броени моменти се превръща от обикновен принц в бъдещия император на Османската империя. В началото му съчувствах, защото нямаше приятели, но когато намери се оказа, че няма време за тях. Реши, че иска да е приятел с Лада и аз много се зарадвах, но той не ѝ предостави времето, в което тя да свикне с него и да го допусне близко до себе си. И накрая - тичаше при Раду единствено, когато Лада го отрязваше. Това не е истински приятел.
2. Ризек ("Смъртни белези")
Що за човек трябва да бъдеш, за да използваш силата на по-малката си сестра като оръжие? Ризек го интересуваше единствено да запази страната, която баща му бе създал и не му пукаше за чувствата на Сайра.
1. Комендантката ("Въглен в пепелта")
Тази е още по-зла от Ризек. Тя си е истинско чудовище. И не говоря за това, че наказва учениците си и собствените си прислужници. Това също е ужасно, но още по-ужасно е да изоставиш собствения си син на произвола на съдбата, после той да бъде приютен от собственият ти баща, да отиде да учи в академията, която ти управляваш и да опиташ да го убиеш.
0 коментара:
Публикуване на коментар