"Свят без принцове" от Сомен Чайнани

След като спасяват себе си и съучениците си от ужаса, последвал от последната им битка една срещу друга, Софи и Агата са върнати обратно в родното си село, за да заживеят щастливо завинаги заедно.

Но вълшебните приказки имат свои правила и магическият свят на Училището за Добро и Зло не може да намери покой, докато историята на двете момичета не бъде завършена.

Когато Агата тайно в себе си пожелава да бе избрала друг щастлив завършек като кралица на Камелот до принц Тедрос, вратите на Училището се отварят отново за двете приятелки. Светът, който намират обаче, вече не е същият. Стари вражди са потушени, нови огньове са разпалени. Доброто и Злото вече не са врагове, балансът е нарушен, мостът между Кулите е срутен, а неотдавнашните принцове и принцеси не са това, което изглеждат.

Под тази странна подредба кипи война, а ужасяващ нов враг се надига в сенките. Докато Агата и Софи се борят да възстановят мира, се появява неочаквана заплаха, която може да унищожи всичко и всеки, когото те обичат. И този път опасността идва отвътре.‌

Началото започна бавно и имаше няколко момента, в които ми ставаше скучно, но след 150 страница действието се забърза, Агата и Софи тръгнаха на мисиите си и ми бе толкова интересно да чета за тях и нещата, които вършеха. А финалът? Този финал ще ме държи под напрежение дълго време и вече броя дните до издаването на третата книга.

Започвам с двете вещици - Естер и Анадил. Още от предишната книга ми допаднаха. А тук затвърждавам мнението си за двете. С влизането през училищните порти, Агата веднага усети подкрепата им. Не знам дали в началото ѝ помагаха заради собствени подбуди, но със сигурност в края на книгата трите бяха станали приятелки. Искам да разбера повече за Естер и Анадил. Какви са семействата им? От къде са? Защо станаха приятелки с Агата? Може би, защото имат добри сърца?

Лейди Ласло и професор Дови продължиха да са едни страхотни учителки. Във всеки възможен момент се опитваха да помагат на Агата и Софи. Със сигурност харесвам и Тедрос, но той продължава да ми е объркващ. Опитвам се да го разбера, разбирам го и после пак ме обърква. Това е цикълът, през който преминавам с този персонаж... Така че продължавам да се надявам в следващата книга най-накрая да схвана мисленето му. 

Всичко във вълшебният свят се е променило. Училищата, момичета, момчетата, но не и Софи. Продължава да върши глупости, водена от мисленето ѝ, че по този начин ще защити Агата и че двете ще си върнат Щастливият край. Но не разбира ли, че съдбата ѝ е различна? Не разбира ли, че продължава да се държи егоистично, че дълбоко в себе си желае Агата да е вещицата? Постепенно започнах да я харесвам, най-вече когато реши да приема отварата от Юба Гнома и помогна на Тедрос. Тогава успях да видя Добрата Софи. Заради финала на книгата, вярвам че ще харесам повече новата Софи и чакам с нетърпение да видя връзката ѝ с Директора. Агата си е същата - винаги готова да помогне и мечтаеща да се завърне вкъщи. Но новото в нея е желанието ѝ Тедрос да е до нея и двамата да получат своя Щастлив край. Връзката между двете момичета се оказа доста силна и успя да покаже, че една принцеса и една вещица могат да бъдат приятелки... докато някой не се намеси.

Сомен Чайнани постепенно разгръща вълшебния свят пред очите ни и повежда двете ни героини към нови приключения, които или ще ги направят по силни, или ще ги разделят. 

Ревю на първа книга - тук.