„Възпламеняване“ от Сюзан Колинс

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте ѝ окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет на ежегодните Игри на глада - риалити шоу, предавано на живо по телевизията.

В Игрите може да победи само един. И гледането е задължително!

Колкото и да е невероятно, Катнис Евърдийн е победител в Игрите на глада. А победата означава богатство и слава. Сега Катнис би трябвало да е щастлива - в края на краищата пак е при семейството си и стария си приятел Гейл. Но нищо не е точно така, как тя иска. И се носят слухове за бунт срещу Капитола - бунт, за който Катнис може би е допринесла.

Време е да се върнем в света на Панем, където всяка година се провеждат Игрите на глада - безмилостна битка между двадесет и четирима души, от които жив ще остане само един. 74-те Игри обаче бяха прецедент и оттях се върнаха двама играчи - Катнис Евърдийн и Пийта Меларк. И докато двамата се отправят на турнето на победителите, в някои от окръзите започват бунтове. Бунтове, които може би са вдъхновени от постъпката на Катнис. Защото сойката-присмехулка се е превърнала в повече от талисман.

Аз разделям „Възпламеняване“ на две части – преди и по време на Игрите. В първата част Катнис се връща към стария си начин на живот, въпреки че всичко е различно. Осъзнава, че това, че е победител, няма да я спаси от президента Сноу. Всъщност именно защото оцеля и победи, примката на Капитола се стяга около врата ѝ. Вътрешният монолог на Катнис е интересен за проследяване. Първоначално е готова да зареже Окръг 12 и да избяга с най-близките си хора. Но осъзнава, че е време Панем отново да се обедини и да въстане срещу Капитола, а народът трябва да се обедини около някого. Някой като нея самата, която с печеленето на Игрите, неволно се разбунтува срещу правилата.

Във втората част отново е изпратена на арената, но този път няма да се бори за собствения си живот, а за този на Пийта. Пийта, който през изминалите месеци се е превърнал в приятел на Катнис. Пийта, който с добрата си заслужава да живее. Пийта, който би направил всичко, за да я защити. Но сега е неин ред. 75-те Игри ми харесаха повече от предишните. Първо, защото Пийта и Катнис от самото начало са отбор и вече не са онези уплашени деца. Държат се по-уверено и мислят повече като стратези. Този път арената е преобразувана като часовник, като във вътрешността му има вода, която е заобиколена от плажна ивица. От нея се навлиза в джунглата, която е колкото еднаква, толкова и различна от така обичана гора на Катнис. Най-интересното е, че на всеки час има някакво изпитание в дадения участък, който Рогът на изобилието сочи.

Тъй като в тези Игри Катнис и Пийта имат съюзници, успях да се докосна повече до героите и отношенията им с Катнис. А това нещо липсваше, докато гледах филма. В началото Катнис не вярва на Финик, което е напълно нормално, и го смята за арогантен, надут и суетен. По-приятните моменти в Игрите го показват друга негова страна – забавен и загрижен. Харизмата му веднага печели читателя. Докато образът на Джона леко го отблъсква. Тя е нелюбезна, пряма и дръзка. Ядосана е, че се връща в Игрите и не крие какво мисли по въпроса.

Обичам тази книга! Сюжетът, героите и взаимоотношенията между Катнис и Пийта са чудесни. И колкото и добра да е екранизацията, ако не прочетете „Възпламеняване“, няма да успеете да се докоснете до тях.

Ревю на първа книга - тук.