Винаги ще има книги, които да ни разочароват. Понякога още преди да сме ги започнали знаем, че няма да ни допаднат. Но в повечето случаи имаме някакви очаквания, които, за съжаление, не се оправдават. И именно в такива случаи осъзнавам колко различни можем да бъдем ние, читателите. Дори и някои от нас да имат еднакъв стил на четене, това не винаги означава, че ще харесаме някоя книга. Днес ще ви представя романите, които ме разочароваха.
5. „Падение на гибел и гняв“ от Дженифър Л. Арментраут
Дженифър Л. Арментраут се превърна в един от любимите ми автори и харесвам почти всичките ѝ книги. За съжаление, „Падение на гибел и гняв“ попада в другата категория. Минусите са два като цяло. Първо, не ми хареса, че всички сцени между Калиста и Торн са пълни със сексуално напрежение. Би трябвало за една книга героите да се опознаят донякъде. А аз почти нищо не научих за Торн и много малко за Калиста, въпреки че книгата се разказва от нейна гледна точка. Като цяло книгата е добра за поставяне на основите на поредица. Има потенциал да се превърне в нещо интересно, но ако авторката обърне внимание на героите и изграждане на стабилни взаимоотношения.
4. „Благодаря ви, че слушахте“ от Джулия Уелан
Благодарение на „Благодаря ви, че слушахте“ осъзнах колко трудоемко е работата по разказването на книгите – да се вникне в сюжета, да се опознаят героите и техните мечти, цели и страхове и всяка една емоция да се предаде по правилен начин. Вярвам, че на повечето читатели би се харесала тази книга именно защото сюжетът се върти около аудиокнигите и тяхното записване. Само че колкото и интересна да ми на моменти „Благодаря ви, че слушахте“ и колкото и да харесах героите, нещо ми липсваше.
Ревю на книгата - тук.
3. „Дейзи Даркър“ от Алис Фини
„Дейзи Даркър“ прикова интереса ми с анотацията - готическа къща, семейни тайни и Хелоуин, и реших, че ще е подходящо четиво за есента. Виждайки, че романът е само 350 страници, смятах, че бързо ще го прочета. Само че на моменти сюжетът ми беше муден и често прескачах по някой и друг абзац. Идеята на авторката е добра, но почти нищо динамично не се случи. Не успях да се увлека по случая и да се опитам да разгадая кой е убиецът и какъв е мотивът му. Въпреки последните страници и разкритията между тях „Дейзи Даркър“ получи три звезди. С интересна анотация и добър финал, но без увлекателен сюжет и изграждане на връзка с героите книгата няма как да получи по-голяма оценка.
Ревю на книгата - тук.
2. „Премълчани истини“ от Колийн Хувър
Трябва да призная, че книгите на Колийн Хувър винаги ме правят емоционална и „Премълчани истини“ не е изключение. Да, не успях да иградя някаква връзка с героите. Да, сюжетът ми вървеше бавно. Да, в даден момент драмата ми дойде в повече. Емоциите, които изпитах към Морган и Клара и тяхната житейска история, обаче са нещо друго и няма как да не ги взема под внимание. Авторката не само че не пише типичните блудкави романтични истории, но и описва чувствата на героите си по един толкова реалистичен начин, че няма как да не останеш безразличен. „Премълчани истини“ се оказа по-скучна от очакваното и заради това получи три звезди.
Ревю на книгата - тук.
1. „Вавилон: Тайната история“ от Р.Ф. Куанг
„Вавилон: Тайната история“ е от тези книги, които ти допадат, но едва ли ще посегнеш отново към тях или техните продължения. Тя е посветена на любовта към превода и се влюбих в идеята да има едно място в света, където хора от всякаква националност работят заедно, за да превеждат всякакви произведения. Книгата обаче е над шестстотин страници, а има много излишни сцени, монотонни диалози и недоизградени отношения между героите. Признавам, че я завърших от упоритост и желание да прочета нещо от авторката. В противен случай още на стотната страница щях да я оставя. Най-жалкото е, че така и не се докоснах пълноценно до среброделието, което е в основата на цялата драма в романа.
Ревю на книгата - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар