Колкото и да обичам любимите си автори, винаги искам да се запознавам с нови. Оказаха се по-малко от очакваното заради препрочита на книгите на Сара Дж. Маас и прочитането на новите книги от познати автори.
5. Цветелина Цветкова („Лейди Гергана“)
Няма глава, на която да не съм се смяла с глас. Приятна, интересна и хумористична история, показваща какви са хората от Северозападна България. Като гражданин от този край мога да кажа, че авторката се е справила чудесно с представянето на героите и диалекта. А прочитът на Цветелина Цветкова в Storytel е прекрасен.
4. Хана Грейс („Ледоразбивачка“)
Малко или много всяка романтична книга има клишета и нереалистични моменти. И „Ледоразбивачката“ не е изключение от правилото, но други неща компенсират. Хана Грейс се е справила чудесно с изграждането на отношенията между главните герои. За Нейт и Стаси комуникацията бе най-важна и винаги разговаряха помежду си. Не всеки разговор бе приятен, но така разбираха кой на какво мнение е. Изслушваха се и после взимаха общо решение, като двамата правеха компромиси.
3. Васил Попов („Мамник“)
През последно време започнаха да излизат доста добри и интересни български книги. Някои от писателите ни се вдъхновяват от историята ни. Васил Попов е от тези автори. Използва народна песен като идея за част от сюжета. Мамникът пък идва от българския фолклор. Васил Попов обръща внимание на отделянето и даването на западни български земи на Сърбия по силата на Ньойския договор. Тази трагедия осъжда стотици семейства и приятели да се разделят и множество българи да приемат западната ни съседка за своя нова държава.
2. Алекс Астър („Искронишка“)
Запознах се с авторката, прочитайки „Искронишка“. Искронишка всъщност е остров, който се появява на всеки сто години и се превръща в арена. Алекс Астър има свои идеи, които ги е развила успешно - магия, проклятия и състезатели, които искат да спечелят не заради себе си, а заради народа си. Тези проклятия са другото нещо, което прави книгата интересна. Всяко владение има свое специфично. Обратът, който Астър бе замислила в книгата, е толкова добър, че си нямах и на идея за него, докато не се разкри.
1. Джейн Остин („Разум и чувства“)
Когато някой спомене класически английски автор, винаги се сещам първо за Джейн Остин, въпреки че до тази година все още не бях чела неин роман. Джейн Остин се е осмелила да пише и да се присмива на благородниците, а самите теми в книгите ѝ са актуални както в миналото, така и в настоящето. В началото ми беше много интересно да се запозная с героите и техните неволи, а пък описанията на заобикалящата ги среда ме потопиха в атмосферата на английската провинция.
0 коментара:
Публикуване на коментар