5. „Четвърто крило“
Оригиналната и българската корица имат еднакви детайли, но определено подкрепям решението корицата да е черна. А идеята да наподобява люспи на дракон, е чудесна! А златистото допълва тъмния цвят и чрез него изпъкват елементите на дракони и облаци.
Ревю на книгата - тук.
4. „Дейзи Даркър“
Тази корица показва мястото на действието в книгата - остров със самотна къща, където Дейзи Даркър се чувства най-спокойна. Тъмните нюанси обръщат внимание на сюжета, който ни пренася в края на октомври, когато границата между света на живите и мъртвите е тънка. А семейство Даркър пази не една тайна.
Ревю на книгата - тук.
3. „Благодаря ви, че слухате“
Розовото е любимият ми цвят, а жълтото и синьо го допълват по един приятен за окото начин. И ако не сте прочели анотацията, корицата разкрива историята за една една разказвачка на аудиокниги, която ще ни потопи в процеса на записване и вдъхване на живот на романите.
Ревю на книгата - тук.
2. „Мамник“
Васил Попов създава история, вплитаща в себе си фолклор, атмосфера на българското село и елементи на лек хорър. В дебрите на трънската околност вилнее същество от българския фолклор - мамник. Какво представлява то и как може да бъде победено?
Ревю на книгата - тук.
1. „Имало някога едно разбито сърце“
Ако не следях авторката и не знаех за издаването на тази книга, а я бях видяла в книжарницата, щях да си я купи само заради корицата. Всеки един дребен детайл е препратка към романа - лисиците, ключовете със звезди, ябълката. Нека не забравям и задната корица, от където ни наблюдават фигурите на Джакс и Еванджелин.
Ревю на книгата - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар