„Узурпаторките“ от Данна Донку

Започвам с ревюто, имайки предвид, че това не е първият издаден роман на Данна Донку. Тоест тя вече има опит с изграждането на фентъзи свят и неговите обитатели. Така че се надявах да нямам проблеми с тези два фактора. Преди да премина към героите нека ви разкажна на бързо за какво иде реч, тъй като самата анотация не дава ясна представа. В първата половина на книгата главните героини са две - кралицата на Валдопос и момиче от един от вулканичните острови („Узурпаторките“ си има карта, което е голям плюс за мен). Паралелно се разказва как Каландрия всъщност е станала кралица, а Амадея се е преместила от острова в столицата. С развитието на историята съдбите на двете жени се преплитат и те трябва да се изправят една срещу друга. Третият персонаж, който може да се счита за главен, Шен, се появава в третата част на романа и аз го приемам като единственото общо нещо между Каландрия и Амадея. Дотук няма никакви спойлери и не смятам да има нататък. 

Добре, трябва да издам един, защото върху него се гради образът на Каландрия. Тя е злодеят. Първоначално не става ясно, че това е нейната роля, но с всяка изминала глава и решенията, които взима, я превръщат във врага. Няма да ги коментирам. Само ще кажа, че сама постига всичко в живота си и е готова да прекрачи границата, което и прави, за да не излязат наяве лъжите ѝ. Идеята на Данна Донку е много добра - заедно с читателя проследява всеки миг от живота на Каландрия, за да покажа причините, стоящи зад взетите решения. Нито я съди, нито я подкрепя. Просто излага фактите. И точно заради това аз смятам Каландрия за един от най-добре изградените злодеи, за които съм чела. Преди да стане кралица Каландрия е била несигурна вещица, която се чуди по кой път да поеме. И дори когато планът се ражда в главата ѝ, тя все още не знае дали е редно да постъпи по този начин. Колебанията ѝ не спират изведнъж, а я следват до самия край на книгата. 

Нямам никакви забележки спрямо изграждането на Амадея. Тя е пълна противоположност на Каландрия. Знае какво е милост и състрадание, поставя нуждите на семейството си на първо място и търси начин как да се справи с трудностите в живота. Припознах се в нея заради интереса ѝ към ароматите и билките. И все пак смятам, че малко бе прибързано влюбването ѝ в Шен. Те нямаха почти никакви допирни точки, после Амадея замина за един от островите и когато се върна, ситуацията бе такава, че двамата се нуждаеха един от друг. Може би за друг това няма да е никакъв проблем, просто аз не харесвам подобни бързи романси. Шен спада към групата на потайните персонажи, което го прави още по-интересен за четене. Исках да науча защо е решил да подкрепи Каландрия, защо се държи хладно с непознатите и какво е миналото му. Разбира се, Данна Донку дава отговор на тези въпроси и не останах разочарована. Харесах и Амадея, и Шен, но опознах най-добре Каландрия и от всички герои чувствам нея най-близка.

В мини ревютата си в инстаграм и Goodreads споделих, че „Узурпаторките“ по нищо не отстъпва на чужденстранните фентъзи романи и продължавам да го мисля. Книгата не съдържа много напрегнати моменти, но това не пречи да задържи интереса на читателя. Затова ако ви се чете фентъзи книга от български автор с добре изграден злодей, ви препоръчвам „Узурпаторките“.