Във всяка една творба има герои, които изпъкват. Без значение дали заради своите добри, или лоши черти. Тази седмица ще наблегна именно на тези персонажи, като днес ще споделя героите с храбри постъпки.
5. Евелин Хюго от „Скандалният живот на Евелин Хюго“
Действието се развива през петдесетте години на миналия век. Днес е сравнително по-лесно жена да пробие в киното, но за онова време не е било. Дори и жените да са имали талант е трябвало да се борят по един или друг начин, за да ги забележат и да им дадът добра роля във филм. Евелин Хюго е такави личност, която трудно се отказва и в някои ситуации е прекрачвала границата на разумното, за да постигне целта си. Евелин е сложна за разбиране, но животът ѝ я е накарал да взима трудни решения. Но от началото на своята кариера до последния ѝ дъх, тя се бори за това, което желае, и нито за миг не ѝ хрумва да се откаже.
Ревю на книгата - тук.
4. Ади Лару от „Невидимият живот на Ади Лару“
Имам смесено мнение за книгата като цяло, но няма как да не се възхитя на Ади. Ако не се лъжа Ади е на седемнадесет или двадесет годишна възраст в началото на „Невидимият живот на Ади Лару“. С две думи прекалено млада, за да преживее всички трудности, които животът ѝ поднася. В началото ѝ е тежко - всеки неин познат не я помни, и по някакъв начин е нужно да се справи с новата реалност. И тя го прави. Да, има много самотни моменти, в които Ади се пита дали сделката с дявола си заслужава, но от друга страна ги има и онези щастливи моменти, в които науча или вижда нещо ново или пък се запознава със стотици различни личности, от които може да се поучи.
Ревю на книгата - тук.
Друга творба, която хем харесвам, хем не. Неста също е сложен персонаж и въпреки че разбирам постъпките ѝ, не я защитавам по никакъв начин. Отношението ѝ спрямо приятелите и семейството ѝ е обидно и то при условие че Фейра искаше да помогне на сестра си. Неста обаче предпочетете да се впусне в бурния начин на живот и да не мисли за нищо друго, освен за себе си. И няма нищо лошо в последното, но не и когато нараняваш близките си, на които им пука за теб. Всеки греши и понякога силата се намира именно в осъзнаването на грешките и опита да ги поправи. И Неста намери тази сила.
Ревю на книгата - тук.
2. Попи от „От кръв и пепел“
От анотацията на романа несъзнателно си създадох мнение за Попи. Предположих, че ще бъде покорна и сляпо ще изпълнява заповедите на висшестоящите. Мисля, че това е първият път, в който съм сгрешила толкова много за даден герой. Попи се оказа всичко друго, но не и покорно момиче. Булото, което носеше, не ѝ пречеше да си задава въпроси, които имаха неудобни отговори. Още преди Кастийл да се появи тя бе решила да не следва предоопределения за нея път, което е колкото смело, толкова и страшно. Нито веднъж обаче не позволи страха да вкопчи ръце в нея и продължи да се бори срещу враговете си и да се изправя пред изпитания.
Ревю на книгата - тук.
1. Елънд Венчър от „Кладенецът на възнесението“
Елънд Венчър е познат от първата половина на поредицата „Мъглороден“, състояща се за момента от шест книги, като първите три разказват за един период от историята на планетата Скандриал, а останалите - триста години по-късно. Та в „Последната империя“ Елънд е представен като благородник, който обаче вярва, че бедната прислойка в империята може да бъде свободна. Краят на романа води до възкачването на Елънд на престола. И именно в „Кладенецът на възнесението“ се показва истинският му потенциал. Не знае как се управлява страна и то такава, която години наред е тъпкала част от народа. Страхува се, че може да допусне грешки, но благодарение на приятелите си той се изправя пред страховете си и в третата книга той вече е самоуверен император, готов на всичко за поданиците си.
Ревю на „Мъглороден“ ера 1 - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар