December TOP 5 Нови автори

Гледайки списъка си в Goodreads, виждам, че около 90% от прочетените книги са на вече познати за мен автори, което прави тази класация колкото трудна, толкова и лесна. Това е така, защото трябва да избера пет автори, които са ми направили впечатление през тази година, а реално съм впечатлена от едва два или три автори, и затова реших да включа и писатели, които не са ми допаднали чак толкова много за едно по-голямо разнообразие в класациите.

Смятам, че Т. Дж. Клун има лесен и достъпен за разбиране стил на писане. Създал е многопластови персонажи, с които един ден не може да премине скучно, и е засегнал актуални теми. Проблемът ми с този автор е, че той се е фокусирал прекалено много върху идеята да покаже, че децата на острова са обикновени и заслужават да живеят нормален живот. Те имат магически способности! Редно е къщата, в която пребивават, да прелива от магия и необикновеност. А, и да спомена, че стилът му на писане е нож в две остриета. Да, разбираем е, но липсва хубава изразеност и думите му не успяха да ме пренесат на острова и приключенията на героите, които бяха сведени до нула в присъствието на Лин и следователно на читателя.

Ревю на книгата - тук.

Силвия Морено-Гарсия по един прекрасен начин е пресъздала мексиканската атмосфера (и то най-вече в лицето на Ноеми) и тази на старо английско имение, закътано в планината, от което ще те побият тръпки. С две думи заглавието отговаря перфектно на представата за романа. Няма да коментирам, че „Мексиканска готика“ се определя като хорър, а реално е готика. Мисля, че това е една от малкото творби, чиито повече герои намразвам, след като ги опозная. За което браво на авторката. По принцип трябва да е обратното, но тук с всяка разкрита тайна се чудиш как може да има такива хора като семейство Дойл. Основната ми забележка към Силвия Морено-Гарсия е, че не се е възползвала пълноценно от 280-те страници на „Мексиканска готика“ и е сбутала всички важни събития в края на книгата.

Ревю на книгата - тук.

Това е от авторките, които ще следя с интерес. „Всички звезди и зъби“ е нейният дебютен роман и като такъв е успяла не само да представи основните герои и част от тяхната история, но и да разкаже за всеки от седемте магически острова. Личи си, че Адалин Грейс има въображение и знае как да пренесе идеите си на листове хартия. Много ми допада, че е решила да не създава любовен триъгълник, защото знаете мнението ми за него, и че е направила обрат в историята за първия крал на Висидия. 

Ревю на книгата - тук. 

Алма Катсу се е заиграла с трагичната история на „Титаник“ и е решила да включи свръхестествени елементи. Страхотна комбинация. Винаги съм харесвала да чета или да гледам за аристократите и техните подчинени. Така че ако сте фенове на „Имението Даунтън“, смятам, че „Дълбините“ ще ви допадне. Творбата включва пасажери от различни класи, стюардеси и стюарди, както и окултни елементи. Авторката едновременно разказва как протича денят на един богаташ и на един работник. В същото време обаче представя и тяхното минало, за да се разбере как са стигнали до качването на борда на „Титаник“. Единствената ми критика към Алма Катсу е, че е обърнала прекалено много внимание на дните преди сблъсъка на „Титаник“ с айсберга, а моментът на потъване е описан в пет страници.

Ревю на книгата ще бъде публикувано скоро.

Реално не се срещам за първи път с творчеството ѝ, но реших да я включа в днешната класация, тъй като не съм чела нейна творба от 2018 година и почти не си спомням дали е добра в изграждането на герои и в писането на интересни истории. За една година прочетох и трите книги от поредицата, които излязоха на нашия пазар, което може само да ви говори, че „От кръв и пепел“ ми хареса и то доста. Описанията не са излишни и прекалено дълги, отношенията между героите се градят и бавно и постепенно, позволявайки на читателя да ги опознае, и най-важното за мен - историята е замислена предварително. Тоест Дженифър Л. Арментраут още от самото начало знае какво иска да разкаже и въпреки че първите две книги от поредицата са издадени в една година, написаното със сигурност не е през пръсти и недообмислено. 

Ревю на книгата - тук.