Колкото и да се опитваме да харесаме всички герои в дадена книга, това няма как да стане. Винаги ще се намери някой, който да ни подразни. Така че предпоследната класация за годината е посветена именно на тези персонажи.
5. Орион от „Смъртоносна академия“
Тези от вас, които са чели „Смъртоносна академия“ и ревюто ми за творбата и имат подобно на моето мнение, може би ще се изненадат, че Орион присъства тук. Това е така, защото не съм критикувала неговия персонаж. Но когато се чудех кого да включа в „Дразнещи персонажи“, името му се появи в ума ми и се замислих за него. И осъзнах, че в дадени моменти наистина съм се подразнила от него. Например, когато следваше Ел като кученце, въпреки че тя не искаше компанията му, когато не се вслушваше в съветите на приятелите си или когато се впускаше в някоя битка без реален план.
Ревю на книгата - тук.
4. Джон Уотсън от „Шерлок Холмс“
Още една изненада. Джон Уотсън е един от най-известните персонажи в литературната история. Много хора му се възхищават и биха искали да бъдат като него. Признавам, че Уотсън е добър и винаги готов да помогне на човек в нужда. Но това, което не мога да проумея, и това, на което се дразня, е невежеството му. Та той е доктор, за бога! Мъж на науката. Тогава как не можеше да забележи видими следи на местопрестъпленията преди Холмс да му ги покаже или пък да не свърже уликите? А накрая да възкликва колко е умен детективът и егото на Шерлок да расте.
Ревю на книгата - тук.
В „Змия и гълъб“ много харесах Рийд. Почтен, честен и справедлив. Разбира, че Лу е вещица и въпреки че цял живот е бил обучаван да убива вещиците, той осъзнава, че не може да я вини за делата на другите. Всъщност все още го харесвам, просто в „Кръв и мед“ дотолкова не знаеше какво иска, че се ядосвах. Разбирам, че му е трудно да свикне с идеята, че е дете на вещица и че самият той притежава магия. Отделно губи любим човек, за да спаси друг. Такъв е животът обаче и Рийд трябва да приеме съдбата си. Накрая го прави, но преди това сменя мнението и позициите си поне десет пъти.
Ревю на книгата - тук.
2. Хари Потър от „Хари Потър и Орденът на феникса“
Нова изненада. Очаквах те ли да го включа? Предполагам, че не. За мен Хари страда от липса на внимание. Толкова години никой не се е интересувал истински за него, че когато отива в „Хогуортс“, намира си приятели, става търсач в отбора по куидич и всяка година по някакъв начин побеждава Волдемор, той се опиянява от вниманието на околните. Не си го признава, може би и аз нямаше да го забележа, ако не бе сцената в „Хари Потър и Орденът на феникса“, в която той толкова отчаяно иска да помогне на Сириус, че не се замисля над възможността това да е капан. Хърмаяни оцелва в десетката с думите си: „все ти се иска да спасяваш някого“. Дълбоко в себе си Хари желае да е значим и хората да го знаят. Та да, ядосах се, когато Хари толкова усърдно не желаеше да се съгласи с Хърмаяни, че Волдемор може би му праща това видение, за да го примами. И накрая точно това се случва.
Ревю на книгата - тук.
1. Неста от „Двор от сребърни пламъци“
Много пъти съм изразявала мнение спрямо образа на Неста. В началото на „Двор от сребърни пламъци“ бе ядосана на целия свят. Разбирам я, че има травми от войната, но това не ѝ дава оправдание да се държи безразлично към Фейра и останалите. Отблъскваше дори Касиан, който се опитваше да ѝ покаже, че и той е бил на нейно място и че ще ѝ помогне, ако го допусне до себе си. Нараняваше близките си само и само за да не бъде тя наранената. Признавам обаче, че извървя дълъг път, за да се промени и да осъзнае грешките си.
Ревю на книгата - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар