Тази година реших да бъда по-обективна спрямо прочетените книги. И поради тази причина раздадох доста ниски звезди. Така че в днешната класация ще ви представя книгите, които са ме разочаровали.
5. „Десетте хиляди врати на Януари“ от Аликс Е. Хароу
Това е първата книга, която прочетох за 2021г. Избрах я тематично - по заглавието. Започнах я с високи очаквания и въпреки че ми бе трудно да навляза в историята (незнайно защо), продължавах да се надявам, че накрая ще дам висока оценка. Да, историята е интересна, има любопитни моменти, свързани с Дженюъри и семейството ѝ, и голямо разнообразие от светове, които да се опознават, но ето че нещо ми липсваше, за да се насладя пълноценно на „Десетте хиляди врати на Януари“.
Ревю на книгата - тук.
4. „Кръв от мед“ от Шелби Махурин
Когато чета втора книга от трилогия, винаги имам едно притеснение - ще я харесам ли най-много от всичките творби, или не. В ревюто си не съм споделила, че ме е разочаровала. Предполагам, че дните след прочита наистина ми е допаднала, но с изминаването на месеците и сравнявайки я с други продължения, осъзнах, че съпоставайки я със „Змия и гълъб“ е по-слаба. Действието е плавно и героите внимателно обмислят плана, но се дразнех, че Рийд отблъсква Лу и на всеки няколко глави от романа сменя мнението си относно своите способности.
Ревю на книгата - тук.
Явно с Шуаб няма да се спогодим. До момента съм прочела по поне една книга от поредиците ѝ, които са излезнали на българския пазар, и нито една от тях не мога да кажа, че ми е любима. Страшно много искам да я харесам, защото си личи, че има талант, но уви, явно няма да стане. Ако изключим Хенри, другите герои ми допаднаха, четях с интерес за преживяванията на Ади в миналото и се възхищавам на образа ѝ, но както стана с „Десетте хиляди врати на Януари“, нещо не ми достигна, за да дам на „Невидимият живот на Ади Лару“ повече от три звезди.
Ревю на книгата - тук.
2. „Смъртоносна академия“ от Наоми Новак
Попаднах на нея в Goodreads и анотацията (както и корицата) ме заинтригуваха. Магия, училище за магьосници, което убива учениците си, и трудности, с които героите да се справят. Звучи привлекателно, нали? Само че написаното се различаваше от представите ми. Браво на Наоми Новак, че е включила повече от двама второстепенни герои, но къде бяха те през по-голямата част от историята? Не се сещах за тях, докато не се появяха. Не добро обяснение за магията, която Ел и съучениците ѝ притежаваха. Описанията бяха прекалено дълги и включени в неподходящи моменти и докато ги четях, забравях кое е основното действие. С две думи добра, но недоразвита идея.
1. „Кралството на прокълнатите“ от Кери Манискалко
Дори не я довърших. Останаха ми сто-петдесет страници и след едноседмична борба просто се отказах да ги прочета. Идеята за седемте принца на ада, които носят имената на седемте смъртни гряха, ме очарова. Както и обстановката на острова, на който Емилия живее със семейството си. Но забавеното действие и четиристотинте страници, през които почти нищо не се случи и нито една тайна не се разкри, ме накараха да ѝ дам оценка 2,50.
0 коментара:
Публикуване на коментар